Промяната в закона ясно разграничава кой какво ще може да продава в аптеката. Фрамацевтите ще продават лекарства, докато хората без фарамацевтично образование ще могат да продават само хранителни добавки, козметични и санитарно-хигиенни средства, но под контрола на магистър-фармацевт. Как ще се осъществява този контрол обаче не е ясно.
Фармацевтите отказват да носят отговорност за действията на неквалифицирани кадри в аптеката. Според съсловието не е изключено собствениците на аптеки да решат да спестят от заплати и да ползват нефармацевтите и зад щанда с лекарства.
"Хората не осъзнават, че най-опасните токсини всъщност ни дава природата, че всъщност растенията не са лишени от токсикологичен потенциал. В този ред на мисли, предлагането на такива продукти от хора, които не са получили дори базисно академично образование, не е съвсем безопасно", казва д-р Георги Монеков, преподавател във факултета по фармация.
Така например, ако човек пие лекарства за кръвно и в аптеката му продадат хранителна добавка с грейпфрут, има вероятност да се получи предозиране на лекарството и да се стигне до натравяне. Обратно - добавки с женшен намаляват ефекта на лекарствата. Освен че е опасно, от бранша твърдят, че назначаването на козметици в аптеките ще измести бакалавър-фармацевтите. Така около 7000 души ще останат на улицата.
Идеята не се харесва и на пациентите, които твърдят, че влизат в аптеката и за консултация. Затова за тях е важно кой стои зад щанда.
Собствениците на аптеки уверяват, че злоупотреби няма да има. Тепърва предстои гласуването на промените в парламента.
Днес Националната аптечна камара излезе с много крайно становище по промените. С ирония от камарата казват, че надписът "Аптека" трябвало да се замени с "Магазин за лекарства и всичко останало". Заради промените заседава и столичната фармацевтична колегия. В края на другата седмица пък се събират бакалавър-фармацевтите, които също ще обсъждат евентуални протести. Така че напрежението тепърва ще нараства.
