„Като я видях тая пенсия, разбрах, че имам пет лева на ден, за какво стигат, за нищо. Като ги попитах в пенсионното как се живее със 150 лева пенсия, те ми отговориха, че това не е на запад и се прибраха в стаите и аз се прибрах вкъщи и това, имаме право, тука пише, до три месеца да се жалим, къде, на кой да се жалим”, каза Димитра Тодорова.
Оказва се, че сравнението със западните стандарти в случая с Димитра не е случайно. В началото на прехода, като много свои връстници, жената търси препитание в Италия. Димитра гледа възрастна жена, след това я наемат в хотел, но се разболява тежко и е принудена да се върне в България. В странство й събират две години и 11 месеца трудов стаж. Оказало се, че дори този кратък период е достатъчен Италия да превежда на българката всеки месец определена сума.
„Писмото дойде доста бързо и от месец юли аз получавам 66 евро и 46 чентезиме, цента. Това е добавка към пенсията, щото минималната не мога да я вземам, защото пет години трябва да имам трудов стаж, за ва вземам минималната пенсия, която беше по мое време 520 евро”, каза Тодорова.
Обърната в български пари, добавката от Италия е към 130 лева. И като тегли чертата, героинята на тази история пресмята, че за 35 години лоялност към собствената си държава получава почти толкова, колкото за едва три на гурбет.
