В трудовата си книжка Димитра Тодорова има вписани 34 години и 11 месеца стаж като библиотекарка, предачка, работник в бутилков цех и в сферата на услугите. През август получава решение от Осигурителния институт, че я пенсионират с малко над 150 лева пенсия. Жената изпада в шок.

„Като я видях тая пенсия, разбрах, че имам пет лева на ден, за какво стигат, за нищо. Като ги попитах в пенсионното как се живее със 150 лева пенсия, те ми отговориха, че това не е на запад и се прибраха в стаите и аз се прибрах вкъщи и това, имаме право, тука пише, до три месеца да се жалим, къде, на кой да се жалим”, каза Димитра Тодорова.

Оказва се, че сравнението със западните стандарти в случая с Димитра не е случайно. В началото на прехода, като много свои връстници, жената търси препитание в Италия. Димитра гледа възрастна жена, след това я наемат в хотел, но се разболява тежко и е принудена да се върне в България. В странство й събират две години и 11 месеца трудов стаж. Оказало се, че дори този кратък период е достатъчен Италия да превежда на българката всеки месец определена сума.

„Писмото дойде доста бързо и от месец юли аз получавам 66 евро и 46 чентезиме, цента. Това е добавка към пенсията, щото минималната не мога да я вземам, защото пет години трябва да имам трудов стаж, за ва вземам минималната пенсия, която беше по мое време 520 евро”, каза Тодорова.

Обърната в български пари, добавката от Италия е към 130 лева. И като тегли чертата, героинята на тази история пресмята, че за 35 години лоялност към собствената си държава получава почти толкова, колкото за едва три на гурбет.

Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google