През 1943 година за първи път на българска сцена е поставена първата опера от тетралогията на Вагнер "Пръстенът на Нибелунга" – "Рейнско злато". В продължение на 4 сезона на всеки 22 май режисьорът Пламен Карталов се е наел с не леката задача да разгърне сюжета на митичната сага с изцяло български певци в най-мащабният проект на националната опера, поставяйки и останалите "Валкюра", "Зигфрид" и "Залезът на боговете".
След усилена работа и прецизен кастинг почти цял сезон, той събира 28 изпълнители, които заедно с оркестъра под диригентската палка на Павел Балев ще съживят първата опера от вагнеровия цикъл.
За сопраното Цветана Бандаловска, това е втората среща с музиката на Вагнер. След концертното изпълнение на "Лоенгрин", сега тя е в ролята на богинята даряваща вечна младост със своите златни ябълки - Фрая.
"Тя е изворът на живот. Хората не могат без това. Ние в днешния век сме загубили връзката с невидимото. А то съществува, всички го усещаме, че съществува. В Рейнско злато всичко се върти около Фрая, макар че вокално аз нямам много да пея, но присъствам много силно на сцената, защото всичко се случва заради нея. Ролята е трудна в това, че е много актьорска. Изисква се много силно енергийно присъствие и понеже това са фантастични образи, те не са реални хора и оттам идва и трудността да бъде изразено това нещо”, каза Цветана Бандаловска.
Изключително сложна и специфична за изпълнение вагннеровата музика налага специална вокална и немска езикова подготовка.
"Специалистът, който дойде от Германия Рихард Тринборн, всъщност намести абсолютно всичко като въпроси и отговори в процеса на работата и помогна на абсолютно всички страшно много. Всички музиканти всъщност казват, че Вагнер е върха в това изкуство. Самият допир с това нещо, с тази музика е просто страшно изживяване, незабравимо. Каквото и да стане от тук нататък с творческия ми път, това винаги ще го помня”, каза Николай Павлов, който изпълнява ролята на Логе.
Вагнер създава тетралогията "Пръстенът на Нибелунга" почти четвърт век, през който се е влюбвал, разлюбвал, фалирал и жънал голям успех. Всички тези възходи и спадове в личният му живот могат да бъдат чути в неговата музика - владееща силата на въздействието. Този български прочит на неговият Ринг ще се превърне в историческо събитие не само защото ще се представи целият за първи път на Балканите, но и защото нашето време днес прилича на това в което се развива неговият сюжет.
След усилена работа и прецизен кастинг почти цял сезон, той събира 28 изпълнители, които заедно с оркестъра под диригентската палка на Павел Балев ще съживят първата опера от вагнеровия цикъл.
За сопраното Цветана Бандаловска, това е втората среща с музиката на Вагнер. След концертното изпълнение на "Лоенгрин", сега тя е в ролята на богинята даряваща вечна младост със своите златни ябълки - Фрая.
"Тя е изворът на живот. Хората не могат без това. Ние в днешния век сме загубили връзката с невидимото. А то съществува, всички го усещаме, че съществува. В Рейнско злато всичко се върти около Фрая, макар че вокално аз нямам много да пея, но присъствам много силно на сцената, защото всичко се случва заради нея. Ролята е трудна в това, че е много актьорска. Изисква се много силно енергийно присъствие и понеже това са фантастични образи, те не са реални хора и оттам идва и трудността да бъде изразено това нещо”, каза Цветана Бандаловска.
Изключително сложна и специфична за изпълнение вагннеровата музика налага специална вокална и немска езикова подготовка.
"Специалистът, който дойде от Германия Рихард Тринборн, всъщност намести абсолютно всичко като въпроси и отговори в процеса на работата и помогна на абсолютно всички страшно много. Всички музиканти всъщност казват, че Вагнер е върха в това изкуство. Самият допир с това нещо, с тази музика е просто страшно изживяване, незабравимо. Каквото и да стане от тук нататък с творческия ми път, това винаги ще го помня”, каза Николай Павлов, който изпълнява ролята на Логе.
Вагнер създава тетралогията "Пръстенът на Нибелунга" почти четвърт век, през който се е влюбвал, разлюбвал, фалирал и жънал голям успех. Всички тези възходи и спадове в личният му живот могат да бъдат чути в неговата музика - владееща силата на въздействието. Този български прочит на неговият Ринг ще се превърне в историческо събитие не само защото ще се представи целият за първи път на Балканите, но и защото нашето време днес прилича на това в което се развива неговият сюжет.
