За една година у нас са регистрирани само 26 частни колекционери. Законовият едногодишен срок, в който българите, които притежават археологически предмети, трябва да ги регистрират изтече днес. Някои от колекциите изненадаха служителите на Националния исторически музей - и с богатството си, и със старинността си. Проверка на bTV показа, че в доста от тях има паметници на културата.

Може би скромният брой колекционери се определя от факта, че в момента се регистрират само монети и археологически предмети. Някои идват, за да узаконят няколко монети, а в колекциите на други цифрите са с по няколко нули. Специалистите обаче, казват, че най-важно е с колко нули ще е цената на предметите, а не броят им.

“Може да се каже, че някои от тях притежават уникати от рода на ритони. Би трябвало да се свърже с един тракийски вожд например, или богат римлянин”, обяснява ст. н. с., д-р Цветана Кьосева.

Издаването на удостоверение за собственост става при пълна поверителност на всички данни на собственика. След това започват истинските трудности, защото на всяка една вещ трябва да се издаде паспорт.

„Труден процес е, защото изисква доста време. Някои предмети са по-елементарни, могат да бъдат описани по-лесно, но други се налага да бъдат описвани в по-продължителен период, дори да им се правят проби за автентичност. Понякога дори и колекционерите не могат да бъдат сигурни, че не са приели ментета”, признава ст. н. с., д-р Цветана Кьосева.

Всички разходи по узаконяването на колекциите се поемат от собствениците им.