Данните сочат, че до края на октомври в България са утвърдени близо 1 000 приемни семейства. По-голямата част са професионални. В тях приоритетно се настаняват бебета, деца със специфични потребности и деца, жертва на насилие, а родителите получават заплата. Семействата, които са изявили желание да приемат дете и са утвърдени от началото на годината са повече, отколкото всички утвърдени през цялата минала година. И все пак, до края на септември няма настанени деца в над 100 утвърдени приемни семейства.
Мирослав Долапчиев е биологичен баща на две деца, грижи се и за дете в риск. Като човек, който има опит в подбора на персонал и управление на пари, той вярва, че проблемът на приемната грижа не е в липсата на инвестиции, а в липсата на подготовка на социалните - как да помагат на приемните родители и изобщо как да разпознават приоритетите на приемната грижа.
Приемните семейства у нас се оплакват, че често няма ефективна връзка между дирекциите Социално подпомагане в различни градове. Така, например, е почти невъзможно родители от Варна да приемат дете от Велико Търново. От социалното министерство вярват, че новият Закон за детето ще премахне процедурните неуредици, като държавата делегира управлението на приемната грижа на общините.
С инвестиция от 15 млн. евро социалните работници ще минат допълнително обучение, а още 400 служители ще бъдат назначени в системата. Мирослав Долапчиев, смята че най-важно е държавата да си даде ясен отговор как да мотивира приемните родители.
Според проектозакона за детето, по-големите деца трябва да имат по-големи възможности да растат в семейство. На всеки две години всеки един случай на изоставено дете ще се преразглежда - дали има възможност за настаняване в приемно семейство или за осиновяване.
През миналата година 950 деца са намерили свои родители за постоянно, тоест, са били осиновени. В момента около 800 малчугани растат при приемни родители. За сравнение - за година у нас се изоставят около 2 000 деца.
