Между 10 и 15 000 демонстранти преминаха в протестен марш по улиците на Атина. Синдикатите протестират срещу пенсионната реформа, която предвижда орязване на редица социални придобивки. Пенсиите ще бъдат орязани с около 15%, а се повишава горната граница на пенсиониране и броят на годините трудов стаж. Демонстриращите скандираха лозунги срещу правителството, Евросъюза и МВФ, въпреки че с тяхна помощ Атина успя навреме да погаси поредната вноска по външния си дълг.
"Международният валутен фонд трябва да се махне от страната, за да могат хората да се върнат към живот”, смята Спирос Папаспирос.
Когато няколкото лъча демонстранти се събраха пред парламента, отново се стигна до сблъсъци. Преди това стотици протестиращи оставиха цветя пред банковия офис, който при предишния протест бе подпален от вандали. Тогава там загинаха трима души.
Това е шестият протест на синдикатите в обществения сектор, откакто правителството обяви пакета от непопулярни мерки. За четвърти път към тях се присъединяват и работещите в частния сектор. Шансовете им са нула, тъй като и парламентът одобри част от тези мерки. А и министърът на труда го каза много хубаво преди време - ако сега не направим нещо, в бъдеще няма да има пенсии нито за нас, нито за децата ни.
Освен това Гърция няма никаква друга възможност - не да излезе, а поне да овладее кризата, ако не затегне коланите до дупка. Защото освен огромната дупка в бюджета, вече има и нови заеми от общо 110 млрд. евро за плащане.
Колко дължи всеки грък на останалите европейци?
Само от Еврозоната Гърция ще получи общо 80 млрд. евро. 16-те страни предоставят кредити на Атина съобразно своя дял в Европейската централна банка. На тези 16 държави всеки грък дължи вече по 7 104 евро и 54 евроцента. Сред страните от Еврозоната, относително най-голяма тежест поема Люксембург. Всеки жител на тази малка страна е дал на заем на гърците средно по 417 евро и 50 евроцента.
Това е почти два пъти в сравнение с Ирландия. На всеки германец се падат по 272 евро и 38 евроцента. Берлин обаче номинално дава най-много пари, тъй като има най-голямо дялово участие в Европейската централна банка. През последните седмици Германия е и страната, която най-твърдо настоява за бюджетна дисциплина, за спазване на правилата в еврозоната и за внасяне на по-голяма прозрачност на финансовите пазари.
"Здравата бюджетна политика трябва да стане основен критерий, след като кризата отмине. Моят апел е нека изпратим общо послание за стабилност. На срещата на 20-те водещи икономики аз ще поставя въпроса финансовите пазари да плащат допълнителна такса”, обяви канцлерът на Германия Ангела Меркел.
Финансовият министър Волфганг Шойбле предупреди, че пазарите наистина са вече извън контрол. Неговият колега - първият дипломат на Германия Гуидо Вестервеле обсъди ситуацията в Европа с комисаря за вътрешния пазар Мишел Барние и с българската комисарка Кристалина Георгиева. Европейският Съюз демонстрира солидарност и подаде ръка на Гърция,
защо тогава еврото продължава да бъде толкова нестабилно?
От една страна играчите на финансовите пазари са като акули - като подушат кръв, стават още по-агресивни. Затова гръцките финанси ще продължат да бъдат атакувани от спекуланти, които искат да спечелят от това. И така еврото още дълго ще остане уязвимо. Колкото до солидарността - големите европейски икономики като Франция са силно заинтересовани Атина да си плаща външния заем, защото те са най-големите й кредитори. На практика Гърция получи 110-те милиарда, за да си погасява дълговете към държавите кредиторки. Така че те не са за гръцкия народ, който ще трябва дълги години да стяга коланите, за да си плати вересиите.
