Рекламата в обществените медии да бъде забранена поетапно, настояват от Асоциация на българските радио- и телевизионни  оператори (АБРО). Становището на асоциацията е във връзка с приетия на първо четене от Народното събрание проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.

Новите законови разпоредби разрешават на БНТ да излъчва повече реклама в най-гледаното време и да предлага продуктово позициониране в предаванията си (форма на реклама, която позволява показване на марки и продукти в сериали, предавания, филми и т.н.).

Поправките бяха подкрепени от 71 народни представители, нито един не бе "против", а четирима гласуваха "въздържал се".

Ето и цялото становище на АБРО, изпратено до медиите:

Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори – АБРО не веднъж e изразявала принципната си позиция във връзка с практиката на смесено финансиране на обществените медии - от държавния бюджет и от постъпления от търговска комуникация, като е изтъквала разумни аргументи против опитите за изравняване позициите на обществените и търговските медии по отношение на различните рекламни форми. С приетия вчера на първо четене от Народното събрание проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията този дебат се налага да бъде възобновен.

Търговските медии са силно загрижени за стабилността и предвидимостта в сектора, предвид факта, че измененията се предлагат без предварително проведен обществен дебат и анализ на последствията. Като един от основните аргументи за отпадане на ограниченията по отношение на Българската национална телевизия се посочва задълбочаването на влиянието на рецесията и намалените рекламни обеми. В тази ситуация, за АБРО е изключително важно да посочи, че тези проблеми се разпростират и върху търговските медии, чието финансиране изцяло зависи от пазара. В тази връзка, следва да се отчита продължаващата и през тази година тенденция на свиване на реализираните рекламни обеми, която заплашва финансовата стабилност и на търговските медии.

“Приетата на първо четене законодателна инициатива е немотивирана и силно дискриминативна по отношение на търговските медии. Създаването на възможност за разширено финансиране на субсидирана медия, каквато е БНТ, поставя в нарастващо неизгодна позция търговските медии, като създава неравно третиране на стопанските субекти в условията на стагнация”, коментира Изпълнителния директор на АБРО – Гриша Камбуров.

В мотивите към законопроекта се посочва, че "абсолютната забрана за БНТ да няма право на продуктово позициониране я поставя в неравностойно положение спрямо другите медии". Считаме, че изпълнението на функцията на обществена медия, за което БНТ получава сигурното държавно финансиране, откровява съществената разлика както в профила на обществените медии, в сравнение с търговските, така и в начините за тяхната издръжка.

Допълнителното увеличаване на допустимата реклама в най-гледаното време и възможностите за продуктово позициониране в БНТ ще доближи медията до ситуацията на търговските такива, при което възниква въпросът за мястото на публичното финансиране при упражняването на обществената функция. Принципната позиция на АБРО е в подкрепа на увеличаване на средствата от обществено финансиране, които обаче да бъдат отпускани само и единствено по отношение на предавания и програми, които изпълняват подчертано обществена функция, но не за обща издръжка на БНТ и в частност – за създаването на комерсиални продукции, което би могло да се счете за нерагламентирана държавна помощ.

Докато практиката в страните-членки на ЕС е за ограничаване на търговското слово в основните програми на обществените медии, а в редица страни рекламата в обществените телевизии е абсолютно забранена, допълнителното увеличаване на приходите от търговска  реклама в БНТ чрез разблокирането на прайм-тайма и отпадането ограничението за позициониране на продукти, които се приемат без дискусия, ще бъдат подчертано негативни за целия сектор.

БНТ е в много по-благоприятно положение от редица обществени телевизии в Европа, разполагайки едновременно и с държавна субсидия, и с рекламни постъпления. Рекламата в обществените телевизии е абсолютно забранена във Великобритания, Франция, Испания, Финландия, Швеция, Дания, Белгия, Естония. Трябва да вземем пример от Чехия и Словакия, където са приети закони за поетапно намаляване на рекламата в обществените телевизии до пълната й забрана, като ясно се очертава тенденцията за тотална забрана на рекламата в обществените телевизии в цяла Европа.

Следва да се има предвид, че средното използване на времето за реклама в прайм-тайм на БНТ за 2010 г. и първата половина на 2011 г. е около 60 %, а в останалата част от денонощието - значително под този процент. В тази връзка и в отсъствието на реална дискусия, Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори - АБРО не може да се съгласи с изтъкваните ползи от готвените промени, като счита, че са необходими сериозен анализ и задълбочена дискусия, преди Българската национална теливизия да се облагодетелства допълнително, съчетавайки щедрата държавна издръжка с разширен достъп до рекламния пазар.

Дошло е времето, в което БНТ трябва да избере – дали да получава сигурната държавна субсидия за програмите, които произвежда, но само и единствено след провеждането на ефективна реформа в медията или да се бори равнопоставено с останалите участници на рекламния пазар. Фактите показват, че участието й на рекламния пазар не е успешно, а зрителите й прогресивно в годините намаляват.

Навлизането на новите платформи и цифровизацията увеличават броя на радио- и телевизионните оператори, които се нуждаят от рекламни постъпления за своята издръжка. Следва да се има предвид, че очакваният достъп до аудитория, който ще се реализира посредством разпространението на телевизионни програми чрез наземни цифрови електронни съобщителни мрежи, ще увеличи симетрията между действащите на пазара телевизионни оператори, от чието адектавно финансиране от рекламния пазар в крайна сметка ще зависи и успехът на преминаването от аналогово към цифрово радиоразпръскване. Ето защо, рекламата в БНТ трябва поетапно да бъде ограничавана с по 5 минути на година до тоталната й забрана. Това е полезната мярка за целия медиен сектор, а най-вече за самата обществена телевизия, която ще може да се съсредоточи върху изпълнение на обществените си функции, а не върху създаването на комерсиални програми, които да продава на рекламодателите.