Историята на Христина Тасева започва преди 21 години в петричкото село Марино поле. До тринайсетата си година тя живее с родителите си - Снежина и Костадин, и двете си сестри - Руска и Иванка. Семейната драма започва след завръщането на бащата от поредния гурбет в Съветския съюз.
"Той просто се пропи баща им, много и почна много да ги тормози. И жена му тормозеше - той я пребиваше. Жена му се цялата в синки. Беше й спукал глава... абе навсякъде. Той и цигари беше гасил на жена му...С нож я е р...убождал", разказа Зоя Николакиева, баба на 2-годишния Сашко.
В селото разказват, че майката на Христина е имала психични проблеми. Затова леля Зоя поема грижите за Христина и сестрите й. Тя ясно помни ужаса, който преживяват племенничките й.
"Пред децата всичко вършеше, пред децата", спомня си Зоя.
"Едно дете, което е свидетел на насилие, то заживява с насилието и насилието става част от него.
То приема насилието за нещо абсолютно нормално", обясни психоаналитикът д-р Огнян Димов.
Освен постоянните побои в семейството, майката на 2-годишния Александър преживява и друг огромен стрес - преди 8 години тя вижда как съсед изнасилва по-малката й сестра Иванка.
- Те са били двете с Христинка там. Той ги е подлъгал. Христинка е била там, обаче се е отстранила от него и хванал, таковата, Иванка и я потиснал там и я разсипал...му разкъса всичко на детето, разказа Зоя.
- На колко години са били тогава Христина и Иванка?
- Иванка на...четвърти клас беше тя. Христинка по-голямка.
Според експертизата на съдебните лекари и криминалните психолози преди около 20 дни мъжът на Христина за пореден път насилва сина си по същия начин, по който тя е видяла да изнасилват по-малката й сестра.
"Тук е една особена синхроничност, едновременност на повтаряемост на едни събития. Самата Христина - тя е израснала с това. Тя го носи като свое желание, като някаква липса на критерии за това, кое е позволено и кое не", допълни психоаналитикът.
Разказът на леля Зоя за детството на Христина достига най-мрачните семейни спомени:
- Биеше ли Христина и сестра й?
- Ги биеше и ... и ... некои глупости вършеше с тях.
- Какви глупости?
- Абе... ги караше нещо да правят, ама...
Според психоаналитикът д-р Огнян Димов, жертвите на подобно сексуално насилие са склонни първо да нараняват най-близките си.
„Това са едни дълбинно-перверзни типове личност. За тях сексуалността в най-извратените си форми като насилие е нещо абсолютно нормално и позволено”, каза още д-р Димов.
Подобно на стотици други случаи в цялата страна, и тази семейна история не остава извън погледа на социалните служби и полицията.
- Аз казвах на кмета, обаждаше се и на кварталния...Никой не ти обръща внимание. Ке го приберат в полицията, па ке го пуснат. Що файда? Що файда”, пита се лелята на момичетата Зоя Николакиева.
- И така колко пъти?
- Ми много пъти, много пъти.
След смъртта на баща й, Христина и сестрите й са настанени в домове в Благоевград, Рила и Трън.
Близо 2 седмици след като 2-годишния Сашко беше приет с разкъсвания в болницата в Сандански, домът на Христина и Костадин остава тих и празен. Всички съседи, роднини и лекари, както семейството, също предпочитат да запазят мълчание.
"Това е мълчание, което идва, е от липсата на чувствителност. Всичко това, което ние не изговаряме и не намираме начин да изговорим, то прераства в агресия. Дали към самите себе си, дали към другия, а най-често и към двете", коментира психоаналитикът д-р Димов.
Съседите, които се съгласяват да говорят с нас, не вярват нито на съдебните лекари, нито на криминалните психолози. Наричат Христина и Костадин „добро семейство” - едни от първите, които са сложили алуминиева дограма на дома си.
"Аз съм на мнение, че това не е вярно, че цялата история е скалъпена. Имат всичко необходимо за едно нормално домакинство", отбеляза съседката Валентина Божинова.
"Пръв си сложил алуминиева дограма, значи е добро момче. Добрият човек все пак носи и други качества - не просто този, който си слага алуминиева дограма. Пак липса на каквато и да е чувствителност. Защото агресивността и насилието носят своите послания. Да, те ще се появяват, докато нещо се реагира и нещо се направи", добави д-р Димов.
Не видяхме интервю с Христина Тасева в този репортаж, заради забраната на адвоката й да говори с нас.
