След земетресението много от жителите на Хаити се хранят само веднъж на няколко дни. Те разчитат главно на помощи от чужбина. Пунктовете за разпределение на пратките се превръщат в арена на ожесточени сблъсъци между озверелите от глад хора, където децата нямат шанс да се доберат до храна или вода.Празни стомаси и растящо отчаяние
Това е взривоопасна комбинация. Изгладнелите хаитяни се нахвърлят стръвно върху камионите с храна, а служители на ООН се опитват да ги възпрат да не се изпотъпчат или да се наранят взаимно.
Храната в пунктовете за помощи е в ограничени количества, а желаещите да ядат са хиляди. Нерядко се стига до ръкопашен бой - надделява бързината и физическата сила. Често храната свършва и стотици от събралите се остават гладни, разочаровани и гневни.
Властите обвиняват ООН в липса на координация и твърдят, че в палатковите лагери едва един на всеки десет души получава ядене, а в други лагери се доставя три пъти повече от необходимата храна. Жителите на един от най-бедните квартали на Порт-о-пренс, който по ирония носи името Сите дьо Солей, в превод "Градът на слънцето", твърдят, че помощите изобщо не достигат до тях.
В условията на недостиг на лекарства и стоки от първа необходимост инфлацията и спекулата се вихрят с пълна сила. Храна, напитки и бензин се продават на космически цени. След като милион и половина останаха без подслон, нощувката в най-обикновен хотел достигна 200 долара.
Хаити, макар и бавно и мъчително, се изправя на крака. Според хуманитарните агенции обаче една трета от населението още дълго ще изпитва спешна нужда от храна, вода и подслон.
