Съединените щати изтеглят войниците си от Ирак през лятото. Това беше основният външнополитически акцент в първото годишно обръщение на президента Барак Обама към двете камари на парламента. В него той засегна различни теми от вътрешната и външната политика на Вашингтон.
По-голямата част от традиционния президентски доклад „За състоянието на съюза" беше посветена на кризата и на икономическите и социалните проблеми в Съединените щати.
Обама обеща по-строга регулация на финансовия сектор, временно замразяване на правителствени програми, както и облекчени условия за кредитите. За свой приоритет номер едно във вътрешната политика държавният глава обяви разкриването на работни места.
"Ирак" сякаш се прокрадна сред поредицата други сериозни теми. Като обяви, че прекратява войната там, президентът отчете, че изпълнява своето предизборно обещание.
„Ние продължаваме борбата срещу Ал Кайда, но оставяме Ирак на неговия народ. Като кандидат за президент аз обещах да сложа край на тази война. И го правя като президент. До края на август всички наши бойни подразделения ще бъдат изтеглени от Ирак”, каза Барак Обама.
Барака Обама обаче подчерта, че Съединените щати ще продължат да си партнират с иракската страна. Речта пред конгреса е централна тема в световните медии днес.
Кои са основните послания в думите на американския президент?
Наименованието на това обръщение на Барак Обама "Реч за състоянието на съюза" е нещо като годишно обръщение на американския президент за посочване на основните приоритети през следващите 12 месеца.
За произнасянето на тази реч има определени правила, описани в конституцията. Първото обръщение датира от 1790 година, като интересното е, тази традиция е заимствана от церемонията по произнасянето на тронното слово на британските монарси.
В американския вариант, зад американския президент винаги застават вицепрезидента и говорителя на камарата на представителите. В този смисъл, традицията повелява, че вечерта преди речта, един член на конгреса "изчезва" и не присъства на обръщението, за да може при трагедия в залата, която евентуално би засегнала първите мъже, управлението на страната да продължи.
Световните медии са единодушни, че за първи път от много години насам, американският президент е посветил речта си основно на вътрешнополитически въпроси, свързани с ефектите на кризата. И тук, буквално в рамките на няколко изречения, е бил потвърден ангажиментът, че САЩ ще се изтеглят от Ирак.
Каква е тежестта на това послание, в общия контекст на думите на Обама?
На тази тема Светослав Иванов разговаря с един от българите, които познават Вашингтон в детайли - бившия ни представител в ООН, Стефан Тафров:
Ветослав Иванов: Посланик Тафров, изненадахте ли се, че от цялата реч на Барак Обама, едва няколко минути бяха посветени на външната политика?
Стефан Тафров: Седем минути от общо от едночасова реч... Изобщо не се изненадах. Тъй като в момента приоритетите на Обама са вътре, в къщи, да прокара здравната реформа, да продължи реформата в банковата система и най-вече да спечели доверието на американците, защото в последните месеци явно го губи.
Светослав Иванов: В този смисъл, можем ли да възприемаме планираното оттегляне от Ирак като вид бягство? Като изоставяне на този приоритет?
Стефан Тафров: Не, Обама го обеща по време на кампанията и просто го изпълнява. Ситуацията в Ирак е до голяма степен овладяна. Ирак не се разпада като държава, както някои проракуваха и е реалистично неговото обещание.
Светослав Иванов: Какво послание изпрати Обама чрез потвърждаването на този предизборен ангажимент към своите съюзници - големи или малки, като България?
Стефан Тафров: Аз не смятам, че има някакво специално послание, той спомена Афганистан, което е важно. Не спомена Близкия Изток, явно шансовете за успех там не са големи. За страни като България това не е изненадата, тъй като това е оповестена американска политика, от когато Обама дойде на власт.
Светослав Иванов: Тоест, да обобщим - можем ли да кажем, че САЩ сякаш се затварят в себе си, за да решат вътрешните си проблеми?
Стефан Тафров: Не, те не се затварят, тази реч не може да бъде критерий каква ще бъде американската външна политика изцяло.
Всъщност, Обама просто повтори едно от предизборните си обещания - да приключи войната в Ирак. Това става почти седем години след началото на операцията „Шок и ужас", с която стартира американската кампания за демократизирането на Ирак.
През тези години, иракчаните и американците загубиха много. В първата година на войната, загинаха близо 580 чуждестранни военни, сред които и 5-ма български войници. Това е една осма от всички жертви от държави, извън САЩ и Великобритания. А за съжаление, общо 13 наши сънародници умряха в Ирак. Българското участие в Ирак продължи до края на 2008 година.
Пикът на жертвите, които даде така наречената „Коалиция на желаещите" е през 2007 година, когато загинаха почти 1000 войници. След това се забелязва спад на смъртността, като през изминалата година не е загинал нито един войник от страните, съюзници на Вашингтон и Лондон. От 200 до 500 хиляди е приблизителният брой на иракчаните, загинали от 2003 година до днес.
Сега погледите на света са насочени към Афганистан...
Днес в Лондон беше открита международна конференция за бъдещето на азиатската държава.
"Вълната трябва да се обърне" и в Афганистан най-късно до средата на 2011 г., каза британският премиер Гордън Браун при откриването на форума. На него се уточнява стратегията за постепенното предаване на контрола над сигурността на афганистанците. В рамките на три години Кабул трябва да се ангажира с по-голямата част на операциите в рисковите райони, а след още 2 години да поеме цялата отговорност за сигурността в страната. Ще се търси и помирение с бунтовниците. За реинтегрирането им международната общност предвижда 500 млн. долара.
