Националната сигурност беше във фокуса и на президента, и правителството днес. Георги Първанов хареса предложената от кабинета нова стратегия за национална сигурност. Консенсусът беше постигнат на свикания от президента Консултативен съвет по национална сигурност.

Остана впечатлението, че президентът съвсем съзнателно не иска да отправи сериозни забележки към проекта, предложен от кабинета, за стратегия за национална сигурност, каквато не е приемана у нас от 12 години, предаде репортерът ни Константин Караджов. Заседанието на съвета идва в момента на остър спор между президента и военния министър Аню Ангелов кой да оглави "Военното разузнаване". Такава дискусия обаче не се е състояла. Въпросът остана отворен.

В последните 5 години са правени два проекта за национална стратегия за сигурност, но те не са били приети. Според президента този път партиите са близо до консенсус.

„Няма кардинални бележки, които да се разминават с духа и философията на самия проект”, посочи Георги Първанов.

В текста се определят шест жизненоважни интереса на България, сред които да се гарантират границите, да се пазят гражданите от кризи и да се преодолее демографския срив. От ДПС настояват към основните интереси да бъде записано и етнокултурното многообразие. Ромският въпрос не беше подминат.

„Когато става дума за българските роми - проблемите са преди всичко социални. Т.е. нашите усилия трябва да са насочени предимно към социалната интеграция”, каза Георги Първанов.

Премиерът Борисов разказа как ромската тема е обсъждана вчера на европейско ниво.

„Бяха разгледани доста дълбоко номадския характер на тяхното придвижване, тяхното по-трудно интегриране - имам предвид влечението им към образование и работа, ако щете”, каза Бойко Борисов.

Проектът на самата стратегия, писан от работна група в Министерския съвет, на моменти борави с термини, които вероятно са за развеселяване - например според текста външната среда се отличава с "асиметрична многофакторност". Като покана пък звучи точката, където пише, че "съществувала възможност за нанасяне на удари по стратегически обекти на страната с ракети". Стратегията вероятно ще се обсъжда още един път при президента, за да се нанесат поправки.

„Всички тези специализирани термини да получат такава редакция, че да получат такава редакция, която да ангажира и българското общество със съдържанието на стратегията”, обясни зам.-председателят на ДПС Лютви Местан.

В стратегията не се очаква военна заплаха в следващите 10 години. Гледа се положително на приемането на страните от Западните Балкани в ЕС. А към Турция не е записано специално отношение. Крайната цел е стратегията да се гласува от всички партии в парламента.

Стратегическа насока в политиката за вътрешен ред е развитието на полицейската дейност в услуга на обществото, което изисква и промяна на поведението на полицейския служител и на отношението му към гражданина.