По последна информация състоянието на тримата пострадалите при атентата в Кандахар е стабилно. Очаква се да бъдат транспортирани до болницата в Ландщул в Германия. Най-тежко остава състоянието на пострадалия младши сержант Александър Александров, все още има опасност за живота му. Направена е още една операция на ранения в лявата подбедрица и в глезенната става редник Явор Иванов. Раната на ефрейтор Йордан Петков е затворена.
Мисията ни в Кандахар е очевидно много опасна, коментира в студиото на bTV Новините Венелин Петков, който бе в базата по време на нападението:
Базата на НАТО край Кандахар - десетки квадратни километри прах, бойна техника и строежи. Само за последните 4 месеца населението на този военен град е набъбнало от 16 на 20 хиляди души. Очаква се тази година то да достигне близо 30-хиляди.
Българската рота тук се занимава с охрана на летището в сърцето на базата и на някои от многобройните пропускателни пунктове към нея. Но това не означава само пасивно наблюдение от укрепени точки и наблюдателни кули. Нашите войници са тези, които проверяват всички камиони, техните шофьори и товар, които влизат в базата.
При трескавия строеж тук, на този невралгичен пункт влизат десетки камиони на ден, натоварени с техника и материали.
"Трябва да ги наредим и да не изтървем… Да товарим всички капаци, люкове… Да няма оръжие, боеприпас, наркотици", казва ефрейтор Димитър Ризаков.
Всеки камион се сканира с термокамера за скрити вътре хора. След това екипи с обучени кучета претърсват за експлозиви. Междувременно всеки шофьор минава проверка за забранени вещи, преди да бъде пуснат с товара си в базата.
Повечето шофьори са пакистанци, наети като външни подизпълнители за превоз на материали и техника. Оттук минават между 500 и 1000 души на ден.
Най-голямата опасност за българските военни тук са ракетите, които талибаните изстрелват от планините. Точно такава 107-милиметрова ракета падна в българския лагер в неделя и рани четирима наши военни. Това всъщност са неуправляеми реактивни снаряди, като тези, в това видео от Кабул от годините на гражданската война през 90-те.
Вместо на ръка, сега талибаните ги палят с таймери, които забавят изстрелването с няколко часа. Попадението й в определена точка е въпрос на шанс.
"Основният извод - да не забравяме, че тук сме на война. Това не е мисия като в Босна и Косово. Кандахар е сърцето на талибаните. През последната година има 48 ракетни атаки - по една на седмица", посочи Николай Младенов, министър на отбраната.
Въпреки нападението в неделя и високата степен на тревога, нито един наш войник не е подал рапорт да бъде върнат обратно в България.
