В годините на Желязната завеса разделени семейства и приятели от Източна и Западна Германия са се срещали на българското Черноморие. Следва рубриката 20 години по-късно.

Какво си спомнят германците, които са идвали в България по времето на социализма? Репортаж на Кристина Баксанова и оператора Борис Пинтев.

През 1970 г. семейство Юнг за първи път летуват на българското Черноморие. Избират страната ни не само, защото е евтина дестинация, но и заради приятел българин.
Въпреки че идват от Западна Германия, семейство Юнг казват, че не са имали проблеми на границата.

"У мен се породи едно забавно чувство, защото имаше едно впечатляващо бюро с един служител на него, знаме, портрет на стената и тогава си помислих- това наистина е един друг свят", разказва г-жа Юнг.

Заедно със своя български приятел обикалят страната. Спомнят си, че в онези години по нашето Черноморие се срещат разделени приятели и семейства от Източна и Западна Германия.

"В една кръчма можеше да се види как всички заедно седят на една маса. Това си беше един вид събиране, обединение. Източногерманци и западногерманци идваха и се срещаха тук", казва г-н Юнг.

В Източна Германия страната ни е рекламирана като притегателна туристическа цел. Снимки от лични архиви на къмпингуващи в България са изложени в музея за най-нова история в Лайпциг.

Пастор Кристиян Фюрер също е летувал в България.

"Черно Море и езерото Платен - това бяха двете места, където западногерманците след обмяна на валутата можеха много евтино да си починат. Но на тези места имаше и много възможности за срещи между източно и западногерманци. Човек трябваше да бъде и малко предпазлив, но повечето хора успяваха, така че поне веднъж в годината го правеха. Затова България и Унгария бяха особени места за източногерманците", спомня си пасторът.

"Сигурна съм, че тогава имаше хора, които ни наблюдаваха. Нашият български приятел бе забелязал, че се появяват едни и същи хора и, че ни наблюдават. Но ние не се интересувахме от това", допълва г-жа Юнг.

По време на почивката си във Варна пастор Фюрер си спомня, че служителите в хотела са имали по-специално отношение към западногерманците.

"В хотела имаше ясно разграничаване. Източногерманците - към нас се отнасяха така, както към обикновените българи, а западногерманците - те имаха много по-чисти маси, със знамена и цветя на тях. Те бяха по-добре обслужвани", разказва той.

Семейство Юнг казват, че край палатките до късно вечер са дискутирали различни теми, включително и политически. Някои източногерманци не криели, че мечтаят за бягство в Западна Германия през Гърция или Турция.

"Тогава хората много мечтаеха да могат да пътуват и да виждат други светове", каза г-жа Юнг.

20 години по-късно германците са сред най-пътуващите европейци по света.