Драматичната загуба на изборите на младия Съюз на демократичните сили днес символизира фалстарта на българския преход, но и първата истинска гражданска съпротива. През лятото на 90-та център улицата е център на политическите събития. Повече за събитията разказва Константин Караджов.

Митингът на Цариградско е една от най-емоционалните случки за математика Михаил Константинов.

"За тоя митинг има легенди, говори за милион и половина, два милиона души - няма такова нещо разбира се, пет-шестстотин хиляди бяха хората. Което разбира се е невероятно голямо число", спомня си проф. Михаил Константинов.

От тогава нищо подобно не е виждано в България. Изборите са след 3 дни. В деня на митинга в ЦИК разбират кой ще брои гласовете.

Социалистите очакват репресии, ако окончателно загубят властта.

"Успех - измислен или истински - им трябваше, защото бяха силно уплашени", добави проф. Константинов.

Помага немска агенция, наета да прави анкетите.

"Те някак си подозрително точно познаха един фалшив резултат".

Резултатът е, че на 10 юни 1990 година БСП печели 211 депутати, срещу 144 на СДС.

Дни по-късно обаче СДС признава изборите. Новата конституция ще пишат бившите комунисти. Тя вече е факт, когато две години по-късно професор Константинов ръководи екипа експерти, които разследват фалшификациите.

"По наша преценка от 400 народни представители, колкото беше Великото народно събрание, поне 40 на БСП бяха избрани незаконосъобразно", съобщи проф. Константинов.

Гласове фантоми и автобуси с избиратели.

"Други протоколи бяха с някакви удивителни резултати - гласували 500 - 600 "за" БКП и т.н. Да не говорим за това, че официално гласувалите бяха повече от хората, които имаха право на глас. Избирателна активност от 101 процента", допълни математикът.

Двата доклада за нарушеният потъват без резултат.

"Сега със съжаление трябва да кажа, че историята на България нямаше да се промени много. Ами - около 30 процента от депутатите на СДС бяха ченгета и доносници на ДС, какво искаме", коментира още проф. Константинов.

Тогава, в нощта на изборите, актьорът Йосиф Сърчаджиев е очаквал да се сбъдват мечти. Студентите подемат протести. Но малко граждани откликват на призива да излязат от кухните.

"А те стоят и гледат нашето минаване по Раковска, слушат нещо по телевизията и викат - мани ги тия идиоти бе, аре", спомня си Йосиф Сърчаджиев.

На 4 юли дъжд вали над малкото протестиращи пред президентството. Съпругата на Йосиф Сърчаджиев Райна Томова дава идея да се донесат палатки. Така започва палатковият "Град на истината". Актьорът си води дневник:

От 5-6 палатките достигат 136 на брой. В тях нощуват 3000 души. Градът има кмет, пазители на реда и вестник.

"Имахме болница, имаме църква, дори там се ожениха двама души", разказа актьорът.

Месец по-късно много от исканията на "Града на истината" са приети. Част от основателите го напускат, виждайки, че сред тях има провокатори. Палатковият град е разтурен на утрото след подпалването на Партийния дом. Въпреки този финал, хората вече са други.

Следващата седмица в рубриката 20 години по-късно очаквайте кой създаде банките, за кредитните милионери, фалитите, финансовите пирамиди и девалвацията.