Два месеца след промените от 10 ноември 1989 година започва Кръглата маса. Решенията й предпоставят цялата политическа система на българския преход. Днес много демократи отчитат участието си в Кръглата маса като грешка. Защо - разказва Константин Караджов.

В края на 89-та година приоритет номер едно за Комунистическата партия е оцеляването. Има искания партията да бъде обявен извън закона и партийците да бъдат съдени. По Коледа БКП сама кани опозицията на кръгла маса.

Основният приоритет беше мирното, безконфликтното предаване на властта”, спомня си политологът Огнян Минчев.

Заседанията започват от 3 януари. На масата обаче не са само БКП и СДС. Поканени са казионни профсъюзи, женски и научно-технически организации, плюс патриарха и мюфтията.

Не без тяхна помощ от първия до последния разговор в НДК минават цели пет месеца. През това време излиза първият опозиционен вестник под редакцията на Едвин Сугарев, Александър Йорданов и Волен Сидеров. СДС получава сграда и не само това.

„Поискаха няколко апартамента за лидери на СДС, които нямало къде да живеят. Които също бяха дадени”, разказа Едвин Сугарев.

Сред преговарящите около масата е Пламен Даракчиев от "Подкрепа".

„ През това събитията навънка вървят и аз по едно време усетих, че някак си седейки вътре - ние губим времето. Времето ни изтича”, каза Пламен Даракчиев.

На 14 декември 89-та опозицията вече е изпуснала големия си шанс да бутне БКП.

„Те бяха през декември по мое мнение бяха "гроги" - единственото на което се крепяха, бяха силите на реда”, допълни Даракчиев.

В навечерието на Кръглата маса лидерите на СДС допускат нова грешка. В искането за преговори думата "правителство" е сменена с "официални власти".

„Това понятие „официални власти” фактически доведе до там, че вместо да преговаряме с правителството ние преговаряхме с ръководството на БКП”, спомня си още Даракчиев.

В ръководството са така наречените комунисти-реформатори, начело с Андрей Луканов.

„На тях се гледаше като на естествените съюзници вътре в левицата или комунистическата партия в битката с този режим”, разказа Едвин Сугарев.

„И това беше един хитър сценарий, който хората на Луканов успяха да внушат на ръководството на СДС през този период”, добави Огнян Минчев.

„Това провали всичко в българския преход на практика”, смята Едвин Сугарев.

„Всички ние бяхме хора с житейски опит, наблюдателни, неслучайни хора и за мен това са непростими грешки”, каза Пламен Даракчиев.

„Но те нямаха тези политически инстинкти, които можеха да ги накарат това разграничение, което сега за нас изглежда естествено - разграничението между правителството, което сдава властта и си отива, и комунистическата партия, която номинално сдава властта, за да остане с цялата власт оттук нататък”, добави Огнян Минчев.

Докато тече Кръглата маса са унищожени част от архивите на ДС. БКП провежда конгрес, издава нов вестник и след няколко месеца печели насрочените първи демократични избори.

„По принцип опозицията беше манипулирана - това е вън от всякакво съмнение. Част от хората, които основаха СДС, си бяха направо хора от БКП”, отбеляза Даракчиев.

„От кръглата маса тръгна този мъртъв баланс между червеното и синьото - между старото и новото - този мъртъв баланс в много голяма степен осигури неуспеха на българския преход.

И направи възможно във вакуума между тези две самоотричащи се сили да се настани цялата тази посткомунистическа криминална мафия, която до голяма степен определя живота ни и до днес”, заяви Огнян Минчев.

Една от неспазените договорки от Кръглата маса е новата конституция да бъде утвърдена от народа с референдум. Това така и не става.

„Има значение само един факт - че позволихме на Комунистическата партия да оцелее. Ако ме питате какво е Кръгла маса - за мен това е един позорен период от най-новата ни история”, категоричен е Даракчиев.

Днес той пише блог, работи като инспектор в столичната община и споделя с приятелите си, че малко съжалява, че въобще е участвал в онези събития.

„Защото сега 20 години по-късно не виждам нищо да сме спечелили, не виждам нищо да се е променило”.

През следващата седмица в рубриката ни 20 години по-късно очаквайте разказ за хората, които във времето на социализма ходеха на море на юг от Царево, което тогава се казваше Мичурин.