Адам Михник е човек, който никога не седи мирен. Известният полски дисидент и журналист взе участие във форума, организиран от фондацията на Михаил Горбачов в София. По думите на Михник обаче разликата между него и политиците е, че той се бори за истината, а те се борят за власт. Светослав Иванов разказва до какво може да доведе една подобна битка.

Михник беше най-странният човек на софийската среща. Той обича да е център на вниманието - дори ако трябва да нахлуе в залата, където Горбачов дава пресконференция, за да го прекъсне с въпрос за декадентството в... Китай.

Зад външния вид на този симпатичен особняк обаче се крие нещо много страшно за политиците в Полша. Само преди няколко години разкритие на Михник разтресе страната и роди най-големият корупционен скандал в последния век. От името на политическа партия, известен телевизионен продуцент предлага на Михник промяна в медийния закон, ако фирмата, която издава вестника му "Газета Виборча" спонсорира партията със 17,5 милиона. Той обаче не знае, че Михник обича да ходи с всякакви записващи устройства в него дори и на неформални срещи.  

"Аз винаги правя разлика между корумпиран гангстер и честен човек. В този смисъл,
аз не съм извършил някакъв голям героизъм", казва Михник.

Подкупът е поискан лично от един от продуцентите на "Списъкът на Шиндлер" Лев Ривин. Той замесва името на министър-председателя Лешек Милер, а тиражът на вестника на Михник излита.

"Не е толкова трудно, няма тайна. Трябва да работиш, да работиш и да работиш. Изисква се мъжество, мъжество и мъжество. Трябва да бъдеш честен..."

Михник е убеден, че никога не трябва да мислим, че навън е по-добре от собствените ни страни. И да преследваме корупцията във всичките й форми, навсякъде.

"В повечето случаи ние виждаме мръсотията и калта в нашия двор. Струва ни се, че при съседа е по-добре. В Полша всички казват: вижте в Естония или Ирландия колко е добре. Но според мен това не е така - нито там всичко е розово, нито у нас всичко е прекрасно", допълва дисидентът.