Българската държава обмисля как да благодари на хората, които помогнаха за изваждането на давещите се туристи от Охридското езеро. Миролюба Бенатова и операторът Иво Иванов се срещнаха с някои от спасителите, които са се притекли на помощ в първия момент, още преди на мястото да се появи корабът "Александрия". Душко и Гордана Руфчевски трудно говорят за гледката от 5 септември.
"Беше страшно да гледаш как се борят за живота и не можеш на всички да помогнеш, защото бяха много", разказва Гордана. Душко Руфчевски добави, че в първия момент и самите те изживели шок.
На пети септември решението да тръгнат към плажа с яхтата си, а не с кола, отвежда Душко и Гордана насред Охридското езеро точно когато там - с близо 60 души на борда, потъва корабът "Илинден". Те помнят момента преди идването на помощта от кораба "Александрия".
"В първия момент мислех, че няма да мога да извадя никого. После си казах: Гордана, можеш да се справиш, на хората им трябва помощ и забравяш за всичко друго. В един момент един ме повлече, можеше да се случи и аз да падна, но бях готова на всичко, само и само да извлечем повече хора. В този момент не знаеш какво можеш и какво не можеш. Мислиш, че не можеш, а в същия момент ще направиш всичко", спомня си Гордана.
Семейството има частен бизнес, живели са дълги години в Германия, отгледали са вече големи деца. За Гордана бедствието в Охридското езеро е втора трагедия. Преди години изгубила брат си в катастрофа и знае какво е болка от смърт. Споделя, че може би това е подтикнало да направя много повече, отколкото може. "Не можех, но добих сила. И бях готова и моя живот да си дам", категорична е Гордана.
Казва, че помни лицата на две млади момичетата, които извадили. И иска да ги срещне отново. Семейството казва, че трудно спи след онези гледки и не понася лесно спомена за смърт и безпомощност. Радват се, че са помогнали на млади хора и се надяват да преодолеят шока и да продължат напред.
Времето
