Какви права имаме, ако вкъщи влезе крадец и ни посегне. Ако го нападнем или убием, със сигурност влизаме в затвора. В подобна ситуация попада и бившият полицай от село Завой Стоян, който убива с пистолет в дома си Асен.
Жителите на село Завой разказват, че местният полицай прикрива престъпленията, извършвани от няколко роми в селото. В замяна на това те са принуждавани да обработват имотите му без пари.
"Даже имам един работник - вика ударих колата в една ограда, бях без книжка и сега трябва да му ходя в градината", разказва Иван Иванов.
Ромите в село Завой споделят, че са подложени на тежка дискриминация. Според тях никой от семейството на убития не е предизвиквал или заплашвал 55-годишния Стоян Гичев.
"Това е лъжа, че баща ми го е гонил с вилата! Това не е вярно! Лъжа е това!", твърди синът на убития.
Лалка Христова е свидел на разправията, завършила със смъртта на съпруга й:
"Как убиха баща ви, също ще ви убия! Изкарва двата пистолета, не губи време! И на място го остави!
Стоян Гичев остава в следствения арест. Ямболският съд му наложи мярка за неотклонение "задържане под стража".
"Към настоящия момент срещу Стоян Гичев е повдигнато обвинение за престъпление по член 115 от наказателния кодекс. Това е деяние за умишлено убийство, предвижда се лишаване от свобода между 10 и 20 години”, обясни прокурорът Милен Божидаров.
В местната ромска махала обаче, хората искат друга справедливост:
"И той трябва да умре".
"От къде ще ни знаеш! Ще взима пистолета, давай, давай, давай!!! Ще почва цялата махала да трепят хората! Ние се страхуваме!! Не можем да отиваме в центъра да пием по едно кафе!".
Оказва се, че и другият край на селото е скован от страх:
"След инцидента чупят прозорците. Тука имаше купчина с камъни, стъкла", обяснява Иван Иванов.
След трагичния инцидент, освен прозорците на къщата, в която живее пенсионираният военен, близките на убития чупят и двата автомобила, паркирани отпред.
"Той днеска него, утре друг човек! Каква е таз България нашата?! Ние тука правителство нямаме! Нямаме изобщо! За едните закони има, за другите няма!".
В рубриката "Забравени досиета" разровихме случая на Йордан Опиц - иконописецът,
който стреля по криминално проявен мъж, обрал апартамент в блока на Опиц. Десет години зад решетките за художника, реши съдът. В момента той обжалва. Интересното е, че Опиц е съден за умишлено убийство на обирджията, а досега никой не е хванал престъпниците, които обират кооперацията десетки пъти! За престъплението и наказанието и затова защо иконописецът взе закона в свои ръце - репортаж на Валерия Чанкова.
Въпросната кооперация е като магнит за обирджиите. Досега са се пробвали 37 пъти. Заловени от полицията и наказани няма. Наказан е един от живеещите - Йордан Опиц - иконописецът, който преди две години и половина стреля по крадец. Чакат го десет години, ако през октомври апелативния съд потвърди присъдата му.
"Моят случай - на 3 февруари, в събота, същите тези обират домоуправителя Лазар Иванчев. И на всичкото отгоре се връщат в същия апартамент да крадат. Като единият от тях, този, който е в затвора в "Кремиковци", със шалчето на Иван, което не е купено от магазин, а Елка, съпругата му го е правила. Е, ето докъде стигнахме. И какво да му кажа накрая на тоя – "Чакай бе братче, ти забрави да ми вземеш часовника, ами цигарите вземи, е и телевизора забрави, да му направя кафе, съпругата ми да му направи баница?", разказва Опиц.
За да не избягат крадците, синът на Йордан и техен приятел ги заключват във входа. Художникът излиза отвън да чака полиция. Преди това е взел със себе си пистолета си.
"В един момент се чува - блъскат прозорците, обръщам се, той върху мене. И аз отскочих назад, извадих пистолета, заредих и гръмнах без да се меря. Сега представете си как казват старите хора: Кьорав с едно око, ще се мери. Той държеше нещо в лявата ръка. Не можах да видя какво и после се оказа, че е отверка - 40 см. Ами, тази отверка ще ме пробие. Пистолетът го взех машинално, защото преди няколко месеца тука влизаха някакви цигани да крадат електромери през нощта. Бяхме двама души, избягаха пак през този полуетаж".
Адвокатите на Опиц ще искат ново разследване, защото въпреки стрелбата, има съмнения, че иконописецът е виновен за смъртта на крадеца.
"След като гръмнах по него и той избяга, а той побягна като сърна. Сега ранен човек толкова тежко, не може да тича. Това е една малка сачма 4 мм и половина. С такава сила да пробие яке, пуловер, фланела, сърце, бял дроб, черен дроб, не знам какво и накрая да остане в левия хълбок. Това е абсурдно. Аз имам частици, нали, отлагания след изстрела, на него по якето няма. Може някой и друг да го е гръмнал, никой нищо не знае.
Лошото е, че неговите адвокати казват, че аз съм прекъснал полета на една млада птица, която ще свие семейно гнездо. Това го има в протоколите на съда. Нали, не го измислям. Е каква млада птица ще свие този, който е друсан до козирката. В кръвта и на двамата показа, че е имало 12% хероин ли беше или друго наркотично вещество не мога да си спомня".
Нито заключената входна врата, нито злополучната история зад нея могат да спрат обирджиите в тази кооперация. Дори и след смъртта на Мариан Янчев кражбите родължават.
За Опиц животът продължава по старо му поне до 9 октомври, когато Апелативният съд трябва да реши дали той отива за десет години в затвора за умишленото убийство на своя крадец.
"Едно време Юлиус Фучек нали беше писал репортаж с примка на шията. Моята работа е същата - икони, рисувани с белезници на ръцете", заключава иконописецът.
