През лятото всеки търси място за почивка. Някои разпускат по морето, други се разхлаждат на планина, трети общуват по пътищата. Каква е философията на стопаджиите?
По духа ще ги познаете. Стопаджиите тръгват без посока и план - с голяма раница, китара и нещо за пиене.
"Първо трябва да си що-годе разкрепостен - дори и в главата си, защото все пак това е нещо, което не всеки обича - да е изложен пред хората. А тук си малко като на изложение - трябва да те харесат, за да те качат", казва Ростислав Кирчев.
Той е създател на първия български сайт с полезна информация за стопаджиите. Негов приятел в авантюрите е Димитър.
"Има едно страхотно усещане, което е неповторимо. И когато пътуваш на стоп между този, който те качва, и този, който пътува на стоп, падат всички задръжки, които ние си градим в обществото", коментира Димитър.
Най-близкият приятел на стопаджиите е чакането. Късметът може да им се усмихне понякога за 5 минути, друг път за 12 часа.
Това ни разказа Игор Дончев, който пътува на стоп от 13-годишен.
"Хващал съм на стоп каруца, водно колело - всякакви. Хората са абсолютно всякакви", споделя Игор.
Ние попаднахме на усмихнат шофьор. При това безстрашен. Обяснява, че е полицай, пистолетът винаги е в него. Уверява ни, че спира на стопаджии и, че никога не е оставял хора на път.
"Пътна полиция" предупреждава, че пътуването на стоп носи не само приключения, но и рискове.
"Има една тревожност и опасения и у едните, и у другите, заради неприятни случаи, които стават на автостоп, които биха могли и са ставали - посегателства и нечисти планове на онези, които се возят, спрямо шофьора и некоректно държание от самия шофьор и въобще, някакси, не е привлекателно напоследък това явление", каза гл. инсп. Красимир Костов, "Пътна полиция".
Пътуването като изживяване е достатъчен мотив, за да потеглите нанякъде с всичко необходимо.
"Знаеш ли, никога не съм пътувал с ютия", казва Димитър.
Не ви е нужен и пътеводител, освен ако не сте галактически стопаджия.
