Масово българите продължават да не ходят на профилактични прегледи, показват последните данни на националната здравна каса. От началото на годината до сега едва 20% от хората, имащи тази възможност, са посетили личния си лекар.
От тази година профилакчтините прегледи включват повече изследвания отколкото предишни години. Ако сега отидем при личния си лекар, освен стандартното мерене на кръвно, ще ни излседват и нивото на холестерола и кръвната захар, например. Въпреки това, тенденцията да не ходим редовно на профилактични прегледи се запазва.
"Относителния дял на лицата преминали профилактичен преглед се движи между 18 и 20 процента , това е цифрата която е същата горе-долу и за предишните години", казва д-р Галя Йорданова, НЗОК.
Д-р Попов има кабинет във Военна болница в столицата. От началото на годината досега при него са се прегледали около 800 пациенти, което прави около 30% от всички, които трябва да преминат през кабинета на д-р Попов.
"Не само българите не обичат да ходят на профилактични, прегледи , по принцип хората не обичат да ходят на прегледи, много от хората не обичат да се срещат с лекар", заяви д-р Ивайло Попов.
Георги Петров е от тези хора. Работи съвсем близо до Военна болница, където всъщност е и личният му лекар. Твърди обаче, че посещава лекаря, само когато нещо му се случи.
"Би трябвало да се ходи. Ако си на работа, трябва предприятието да организира такива прегледи , а ако не ходиш на работа можеш да си нарочиш някой ден да идеш на преглед. Ама аз например не съм отделял такова време и не знам кога", казва той.
По закон, ако тази година Георги Петров не отиде на профилактичен преглед, трябва да бъде глобен от 50 до 100 лева. Такива глоби у нас обаче никой не е наложил, защото в закона не е ясно опоменато как.
И още - тази година за първи път се въведоха и така наречените анкетни карти, в които личните лекари попълват резултатите от направените изследвания плюс данни за наднормено тегло, употреба на алкохол и цигари, както и фамилна обремененост със заболявания.
По този начин се формират рискови групи за най-разпространените болести у нас. Към момента анализите на данните от анкетните картите показват, че най-много хора попадат в групата с риск към сърдечносъдовите заболявания.
