В дипломацията дори и един определителен член има значение. България признава Преходния национален съвет за "легитимен представител", а не за "легитимният представител" на либийския народ. Това е най-общата формулировка, с която страните-членки на ЕС признават либийската опозиция.
Русия и Китай не са част от групата на 20-те държави, които вече легитимираха бунтовниците. Турция все още маневрира, водейки диалог и с двете страни. България пък направи изненадваща крачка и отрече напълно властта на Кадафи.
Това беше посещение на "взамното признаване" - София признава Преходния национален съвет като легитимен, а съветът признава, че българските медици са съдени по заговор на службите на Кадафи.
Връзките ни в момента са на точката на замръзване- дипломатическата ни мисия в Либия не съществува и едва ли ще бъде възстановена преди пълната капитулация на режима на Кадафи. В Джамахирията са останали няколкостотин българи, повечето са извън Триполи. Там все още е нашата сънародничка Мариана Станкова, превърнала се по неволя в наш военен кореспондент. Нейният разказ става все по-драматичен.
"Всички познати тук ме предупреждават да не казвам, че съм българка, да си казвам друга народност, защото са много големи настроенията на Триполи срещу Бенгази”, обяснява Марияна.
След като България вече официално е на страната на бунтовниците, създава ли това риск за хора като Марияна?
"Да, мисля че анализите, че българите, които остават под юрисдикцията на режима в Триполи, за тях има риск и той е бил премерен", смята проф. Владимир Чуков.
След 1001 нощи приказки, Шехерезада накрая успява да сломи злия цар Шахриар. След 101 нощи на бомбардировки, човекът, който се провъзгласи за "Цар на Африка" все още не е победен.
Големият въпрос остава - къде е Кадафи? Лидерът не се е появявал публично от месец. Либийската телевизия продължава да показва стари негови речи. Международният наказателен съд в Хага иска ареста му. А той няма да се предаде сам. Остава да бъде заловен- жив или мъртъв.