Строителството е работният сектор с най-голяма честота на инцидентите. Пострадалите при тези злополуки често са анонимни и бързо забравяни. Преди три години Любомир Василев се превръща в герой от водещите истории на новинарските емисии.
На 19 април 2006 година той пада от 15 метра височина, докато работи на строеж в самия център на София. Събужда се от комата с промяна в поведението, походката и говора.
"Нямах въже, нямах колан, нямах каска, нямах нищо. И на едно ръкостискане ме качиха на 20 метра височина от земята. Това беше. Шефа и компанията от самото начало бяха изключително уплашени. От около две години насам просто вдигнаха ръце от мене. Дали съм жив, как съм, как се развивам - абсолютно нищо към мен, нищо!", възмущава се Любомир.
Той е спечелил дело за обезщетение срещу фирмата работодател. Пари, както и разбиране, обаче все още няма.
"Твърдо съм обиден, че се гледа на хората с увреждания едва ли не като на парцали, а те просто не са такива."
След инцидента, Любо изучава компютрите като част от програма за преквалификация. Но въпреки опитите да бъде отново като всички останали, признава, че често е бил свидетел и жертва на обидно и дори агресивно отношение, заради различието си.
"На пешеходната пътека тука на булеварда, един просто профуча пред количката. Е просто нямам думи за това. И ме сочат и ми се смеят. Обаче, какво съм аз виновен ми кажете."
Преди злополуката Любомир спортува и винаги е душата на компанията. Сега до него са най-близките. Бащата Васил също е инвалид първа група. Но според думите му, не детската церебрална парализа, а инцидентът с Любо, е това, което променя съдбата му.
"Изгубих живец, изгубих духът си, изгубих, в края на краищата, надеждата си, която виждах у него", признава Васил Василев.
"Държавата създава условия за равенство на инвалидите и други лица." Това е записано в Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на хората в неравностойно положение.
"Това просто го пише само на хартия. Но никой не го носи тук, или тук в себе си. Хората просто не искат да съжителстват с някой, който е по-различен от тях", е мнението на Любомир.
