34-годишната Марина и дъщеря й Янка са сред първите приемни семейства създадени благодарение на старозагорската организация "Самаряни".
Приемната мама Марина е расла в далечни домове по малки селца. Най-важният урок, който научава е да оцелява и да разчита само на себе си.
"Ритници, имаха едни гумени пръчки, няколко души сме били в болница заради това и така нататък", спомня си Марина.
Към детството си тя се връща с не особена охота. Претърпяла е посегателства и унижения.
"По принцип от дома 90% излизат повечето правили секс. Сега различно-някои в по-малка възраст, други в по-голяма, но на 13 години повечето вече са имали сексуални отношения."
Според младата жена едно дете трудно може да живее с вината, че е нежелано.
"Аз, затова реших да стана приемен родител, за да спася поне едно от тези условия. Защото освен физическия и психическия тормоз, в дома си сам, дори да се прибереш от училище и имаш шестица няма на кого да се похвалиш."
Марина осъзнава, че животът в домовете я е лишил от нормално възпитание и образование и се стреми да навакса пропуснатото, като възпита и образова Янка правилно.
"Няма да й говоря нищо за моите спомени от дома, просто ще се опитам да й дам всичките си грижи и внимание и постепенно, когато дойде време за разговори за секс, това ще й бъде обяснено по правилния начин", категорична е младата жена.
Яни е на четири години. Родила се е недоносена и е била оставена да лежи неподвижна в отделението с тежко увредени деца. Почти не издавала звуци, а сега вече шепне и говори на приемната си майка, с която е от около три месеца.
Тя е дребничко и крехко детенце, което понякога те поглежда с очите на възрастен, сякаш че има спомени и от тях я боли, а за болката може да помогне само майка й, Марина, с търпение и обич.
И отново виждаме на живо пресъздадена онази част от Малкия принц, където лисицата казва: "Ако искаш приятел опитоми ме, само трябва да седнеш по-далеч от мен, а аз ще те наблюдавам, ти нищо не казвай, но всеки ден ще можеш да сядаш малко по-близо до мен".
