Рядко ни се случва да срещнем хора, които да ни приличат на библейски персонажи. Хора с мисия и ценности, които са ни толкова чужди, че ни приличат или на пришълци, или на хора от друг, забравен свят. Репортерът Антон Хекимян разказва за наш съвременник, свещеник на 90 години, който продължава да служи и да пази българския дух.
"Човекът не е само тяло, тялото човек го задоволява с кражба с лъжа с измама, задоволява го, храни го, облича го, мие го, чисти го - това е ясна работа. Но има нещо, което иска малко по-специални грижи - има един дух, душа. Тая душа не се храни с фасул и потато, а се храни със слово - с божие слово. Затова дойде Исус. Той даде своя живот, за да ни научи какво да правим, какво да говорим и къде да вървим. Пътищата да ни показва – "Аз съм пътят и истината, и животът". Затова дойде той, но ние избрахме нашите земни пътища".
Днес отец Атанас Аролски е станал в 6 ч. Чака го път след литургията в село Хвойна - повече от 10 километра пеш из Родопите, за да стигне до другите две християнски села - Малево и Орехово. И там има служба. Върви по тези пътища 67 години - към Бога и с Бога, заради службата и душите на хората. Тази година отчето навършва 90.
"Хората вярват, но преди всичко се грижат за телата си, отколкото за душите. Защо - защото душата мълчи, тя не е като тялото. Ако аз огладнея, ако не му дам хапче и не го залъжа - то ще ме изяде, ще ме подлудей, ще ме накара да открадна, да убия, но аз трябва да го задоволя. Душата не е такава - тя е по-друга, тя те измъква от този свят".
Като млад свещеник го пращат в Златоград и остава там на служба 50 години. След това се връща в родното село Хвойна. Казва, че изпитанието за него не е възрастта, а годните, в които е служил: "От СССР трябваше да забрави, че има душа - че е само тяло и нищо друго - затова ние изтървахме младежта. Тези 30-40 години - това беше учението".
Днес в 150-годишната църква "Св. Илия" се събират предимно по-възрастните жени. Младите идват само по големите празници. "Не ги е страх, но като се затресе земята, всички бягат в черквата - затова трябва потоп - всеки правеше кой какво си ще и като ги заля водата, викат: "Брех, какво стана!". Човекът е създаден сам да решава неща, затуй греши, затуй грях има човекът - ако е като вол, той няма да има грях, ако те мушне вола, няма да е грях".
Отец Атанас обича да разказва една притча,
която най-добре показва защо човек се отклонява от пътя, по който е тръгнал: "Човекът прави нещата, които са по-лесни, макар че са лоши - затова дяволът печели повече от човека. Дяволът решил вече да не е дявол - и всички негови работи ги изкарал на пазара - излъскани и хубави: лъжите, убийствата, измамите. И човекът си гледа и си пише цена. На едно място гледа инструмент - голяма цена пък изяден отвсякъде: "Каква е тази работа?", пита той и дяволът отговаря: "Аз с него правя всичко - това е съмнението. В едно семейство пусна съмнението - за пътя на човек, затова го използвам навсякъде - затова се е изхабил. И пак ще го ползвам - човек затова като се съмнява, губи желание и сили да го постига".
Отчето разказва, че никога не се е съмнявал в две неща - в Бога и в Любовта. Със съпругата си са заедно 69 години. Изгледали са деца и внуци, но и днес не искат помощ и се грижат за себе си сами.
(...)
И отново на път. От Хвойна до Малево - от Малево до Орехово и обратно. Ако мине кола, може и да го вземе, но отчето казва, че пътят е затова - да се върви.
