Малко са живите свидетели на това как е изглеждала България преди около век. Още по-малко са тези, които могат да разкажат как е живяло царското семейство. Вера Василева е родена преди 95 години близо до София.
След като завършва професионално училище за домакини, подава документи за работа в царското семейство на Борис III и Йоанна Савойска. Скоро е приета и едва на 18 години започва работа като шивачка. Наш екип се срещна с една от гувернантките на царица Йоанна, майката на Симеон Сакскобургготски. Ето какво разказа тя:
За двореца:
"В един момент случайно срещнах цар Борис. Но аз в първия момент не знаех как да се отнеса към него, нали. Нещо бяха ме пратили в салона и там срещнах царя. И той само ме попита: Ти ли си новото момиче? - Казах: Да, аз съм!", спомня си Вера и продължава "Едно от задълженията ми беше да се грижа за дрехите, за обличането на детето. Аз имам тука снимки с княгиня Мария Луиза си играем, а е имало моменти, в които съм я извеждала навън в градината. Имаше моменти, когато съм я хранела и съм се грижела за нейното облекло."
За Мария Луиза:
"Много добро дете. Те изобщо и двете деца бяха прекрасни. Умни деца, даже играеха понякога с децата на служителите във Враня. Там си живееха спокойно. Имаше ловен павилион, децата джапаха по градината, ходеха боси; живееха като едни обикновени деца."
За заплатата:
"А, това не мога да ви кажа, не помня! Не беше висока заплатата. Никак не беше висока."
За раждането на Симеон II
Един месец преди раждането на Симеон, от Германия идва специална акушерка. Вера Василева си спомня, че шофьорът, закарал царица Йоанна до болницата се опитал да заблуди журналистите, които дебнели около двореца. Въпреки обиколките на софийските улици, усилията му останали напразни.
"Това беше нещо грандиозно, нещо чудно! Ликуваше София, ликуваше цяла България."
Според царската гувернантка, големите градове в страната подарявали на новородения Симеон земи, имоти и дори селскостопански животни. Скоро еуфорията е преживяна.
За смъртта на Борис III
"1943г. почина баща им - цар Борис. То беше трагедия голяма. Той се върна от Германия, от Хитлер. Царят като дойде, беше така като изморен, пътувал. След това, понеделник сутринта, той каза пред царицата, аз го чух лично, казва: Аз отивам сега в София. И каза: Ако мога за обяд ще се върна."
Борис трети обаче никога повече не се връща във Враня.
