Това е историята на едно седем месечно бебе, което за българската държава на практика не съществува. Детето е рожба на любовта между 60-годишен българин и 40 години по-млада от него румънка. Въпреки че момиченцето е родено тук и е български гражданин, майката не получава нито стотинка помощ от държавата за нейното отглеждане.
Иван Тонев години наред пътува като тираджия, а Анка е дете на негови приятели в Румъния, на които десетки пъти е помагал. Това разказва днес, с умиление, 60-годишният шофьор от Димитровград
Двадесет години по-късно Иван вече не върти волана, децата от първия му брак са големи и са пръснати по света, а той живее със спестеното от хилядите пропътувани километри и очаква да се пенсионира. Тогава приятелите от Румъния го навестяват, но след време при него остава само девойката Анка.
Седем месечната Антония е плодът на тази, на пръв поглед, невъзможна любов. Детето не получава и стотинка от българската държава, тъй като майката е чужденка, която не е социално осигурена и няма статут на постоянно пребиваваща у нас. Въпреки, че е припознал дъщеря си, Иван също не може да получи бащинство, социални помощи и детски, защото по закон те се дават на член от семейството, а двамата нямат брак.
На практика държавата отказва да даде на това дете, онова, което се полага на всяко друго българско дете. В същото време стотици български жени раждат и отглеждат децата си в други европейски страни и въпреки че са чужденки получават пари.
Това е историята на едно българско дете, родено от майка-румънка и баща-българин. В нея няма страст, но има и една красива любов, за която възрастта, оказва се, е без значение. История и за една държава, за която невръстната Антония съществува само на хартия.
