20:14 ч. 05.05.2009
Може ли човек сам да вземе живота си в ръце, ако съдбата му е откъснала и двете ръце? Антон Хекимян и операторът Любомир Вучков разказват историята на един човек, който при експлозия губи и двете си длани.
Той се казва Цветан Маджаров - живее в Смолян и вече близо 30 години се занимава с фотография. Справя се с всичко сам. Хубаво е да се замислим, дали и ние бихме могли да се справим и да се замислим - колко често стискаме ръката на хората и милваме, които ценим.
Вторият живот на Цецо започва през 1981 година. Тогава е 40. Работи със взривове по каскадата на Въча. Искрата за новия му живот пламва от огънчето на цигара, което пада в чашката на детонатора.
"По едно време усетих, като изтряска изведнъж, изтряска, и аз се вдигнах нагоре във въздуха. Как да ви кажа, не съжалявам, не съм жалостив, никога не съм хленчил и когато си загубих ръцете една сълза не ми е капнала и казах - майната им на ръцете - добре, че ми остана поне едното око да виждам", сподели Цветан.
Освен с едно виждащо око - остава и само с едно чуващо ухо. Ако пък говорим за късмет - грубо казано хубавото е, че губи само дланите си.
Цецо казва, че и сега се чувства способен да се върне на старата си работа - но след онзи взрив - хобито му се превръща в негова професия.
Занимава се с фотография от 15-годишен
Сега работи за едно от регионалните печатни издания. Предимно обаче снима за удоволствие.
Да натиска спусъка на фотоапарата, без пръсти, е най-малкото, което е успял да постигне. Живее сам - грижи се сам за себе си. Може да шофира, катери скали, спуска се в пещери. И пак снима.
"След злополуката с бинтовани ръце, всичко сам си правя, има кожена подпора, мога и без това, но е по трудно...", разказа още Цецо.
"Много съм говорил за волята, но само волята може да направи такова нещо. Човек не е ли волеви, нищо не можа да направи. Да чакам някой да ме нахрани ли, аз ще си наготвя - кулинар съм - не виждам нещо, което не мога да направя. Трудности има огромни, но ги преодолявам тези трудности", допълни Цветан.
Домакинската работа е само част от нещата, които умее.
"Занимавам се с всичко - с готвене с чистена с пране, което е в живота ми, след като няма кой да ми помогне, а и аз не се нуждая", казва още Цецо.
Ранната пролет над Смолян е идеалното време за снимане.
"Интересно е с ръцете, аз си чувствам всичките пръсти, само не мога да си изправя ръката - мърдам си пръстите, дори си броя на пръсти, някой път като ме заболи, знам дали е към нокътя или другаде, там, където преди са били ръцете", сподели Цецо.
Когато видим недъга на човека до нас често извръщаме глава. Когато правим това обаче - рискуваме да не видим, че той има смелостта да прави неща, които дори самите не сме пробвали.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
