Юксел Кадриев и Бисер Босилин отидоха до село Мургаш, за да ви покажат поредното добро дело.
Антон Попов е строителен инженер. Роден е в село Мургаш и живее в София, но винаги се връща в родното място. В годините на преход селото запада и тук са останали 30-на постоянни жители. Но Антон иска да промени това.
И всичко започва от едно писмо от прадядо му, убит в междусъюзническата война.
"60 години това писмо не е било разпечатвано. Разпечатва го чичо ми, дава го на баща ми и във баща ми се поражда идеята, да почне да действа да изгради една паметна плоча на загиналите воини от село Мургаш", разказа Антон Попов.
- А тука идва ли някой, оставят ли цветя?
- Ами минават хора, оставят цветя...
След това идва ред на занемарената и рушаща се църква.
"Сложихме най-напред прозорците, но когато да монтираме прозорците, нямаше контакт - контакт в олтара. Там видях надписи със стенописи от моя прадядо, който е строил църквата през 1879-та година. Това ми даде повод да си кажа: Антоне, да не би тия хора да са имали повече средства, да са били по умни от нас?"
"Всичко е ново. Стойки, пейки, свещници, кандилата, полилейче - всичко беше опоскано, нямаше нищо - Браво - Да, това е."
Днес църквата отново е отворена за миряните. И за да бъде едно село истинско, Антон възстановява и старата селска чешма. Антон събира и историята на селото в книга.
"Мислих, мислих, какъв надпис да сложа и даже умишлено не и сложих цена. И пиша така, това ми е мисълта: Цена няма. Цената е в направеното, изписаното и стореното, което остава за поколенията".
На изпроводяк, Антон ни изпраща с една позабравена мъдрост на старите хора.
"Уважавайте миналото, зачитайте настоящето, защото и вашето настояще ще е утре минало".
