Това е истинската история на един отвлечен българин. Юлиян Кирилов от Сливен е от последните, пострадали от "новата мода", чиято драма за щастие свършва бързо.
Денят е 1 април, но това, което се случва с Юлиян съвсем не е груба и безвкусна шега. Той се качва в колата си, паркирана близо до дома му. Още преди да запали от задната врата се качва непознат маскиран мъж. Първото, което чува е "Карай", после вижда и пистолета.
"Той ми нареждаше накъде да карам. Тъй като му отказах да карам към Карандила, карахме из града.
На "Хитов" и "Чавдар" имаше полицейски автомобил, който си мислех да блъсна - това би ме спасило. Само че така или иначе не го направих и завих наляво - направих тази грешка", разказва потърпевшият.
"Някой му се обади по телефона - той каза, че не изпълнявам заповедите им, че не карам към Карандила. Започнаха да спорят и този мъж в колата каза, че не може да ме гръмне в града, че още стане целия в кръв. (...) Казах му, че вероятно става грешка и му казах името си, защото вярвах, че е станала грешка и че не е възможно това да ми се случва. На никого не съм направил лошо - не дължа пари на физически лица".
Малко по-късно към компанията се присъединява и вторият похитител: "В багажника ме качиха, след като ми сложиха белезниците, оттам спираха и потегляха многократно. Опитвах се да говоря с тях, молих ги да не ме убиват. (...) Бизнесът ми не е толкова сериозен - детски храни и памперси. В самия бизнес няма нещо, което да предизвика атака, освен някой да иска монопол в определен район и определена стока".
Жертвата предлага пари, но похитителите казват, че вече им е платено. Пътуването в мрак продължава няколко часа. Колата спира по тъмно в местност на петнадесетина минути от центъра на Сливен. Там похитителите махат белезниците, връзват го с въже и го връщат в багажника. По една случайност обаче Юлиян успява да се измъкне.
"За случайност имах остър предмет в багажника, с който успях да срежа въжето. Въжето като е стегнато - не усещаш къде са ръцете, изтръпнали са, леко го прокъсах и то се скъса от напън. Отворих задната врата, втурнах се, тръгнах към едно сухо дере, движих се бавно, за да не ме следят и сутринта слязох в село Сотиря".
Двамата похитители са заловени за по-малко от 24 часа. Най-любопитното в цялата история е, че поръчител на отвличането е бившият шофьор от фирмата на Юлиян. След напускането си той започнал да се занимава с подобна дистрибуторска дейност, но не му провървяло. Затова Юлиян се съмнява в опит за сплашване от конкуренцията.
От полицията в Сливен потвърдиха, че причина за отвличането са и неизяснени финансови взаимоотношения, но отказаха подробности, защото могат да попречат на следствието. Пистолетът, белезниците, ключове и качулки са открити по време на обиска в домовете на двамата нападатели. Поръчителят също е задържан. И тримата са направили самопризнания.
След близкия допир на пистолет, няколко часа прекарани в багажник и нощното скитане из храсталаците на Балкана, Юлиян признава, че гледа с други очи. Не е спрял да се страхува за себе си, но притесненията му са свързани повече с четирите му деца и приятелката му - особено, ако виновните бъдат пуснати от затвора.
"Не вярвах, че може да се случи такова нещо. Човек не е замесен в гангстерски войни, гледал съм по филмите - похитителите искат да изкарат много пари. Щастлив съм, че съм жив!".
