Холандия е един истински съвременен Вавилон - хора от над сто националности, които обаче са дошли да говорят на един общ език - знанието.

Александър е един от 400-те български студенти само в един университет в Холандия, дошли да търсят по-добро образование и по-добър начин на живот... в чужбина.

Оказва се, че от всички националности нашите студенти са най-многобройни, но дори това се оказва трудно да промени предразсъдъците - що е то българинът.

Тази година Алекс завърша международен бизнес и мениджмънт, работи и се издържа сам. Да работиш в Холандия, когато на личната ти карта пише България се оказа не толкова лесна задача.

Еница казва, че е извадила късмет. Мие чинии в малък ресторант. Легално. Но не смята това да е заниманието й за постоянно. Дошла е с ясната идея, че рано или късно ще се върне, защото иска да прекара живота си в България.

Родният манталитет обаче ни играе лоша шега в Европа, твърди Александър. Мнението му се потвърждава и от Диян, според когото трябва да се промени българският начин на мислене.

През новата учебна година самото в този университет ще се запишат да учат близо 150 българи, което е почти равно на още 150, за които България ще остане някъде - в дистанцията на времето и километрите.