- Кой обаче е Емо Чолаков?
- Дали съм вятърничав - сигурно, де да знам. Tо не е лошо човек да е вятърничав...
- Слънчев човек ли си?
- Да, определено... Грях му е на душата, който каже, че не съм...
- Кога за последен път летя из облаците?
- Ще кажа точно. Преди 4-5 години, когато се занимавах с парапланер...Не карам ски. Не обичам ски. Качих се преди 2 или 3 години и няма да повторя никога повече. Никога не съм се чувствал така безпомощен, както стъпил върху ски – споделя Емо.
- За какво не ти стига време?
- За дъщеря ми. Това го казвам наистина със мъка и с тъжно чувство. Това е едно от нещата, които наистина могат да ме натъжат, а наистина не ми остава много време да бъда с нея. А пък много искам. Тя няма голям биография. Тя е на 2 годинки и 8 месеца. Сега на 18 юли ще направи 3. Деня на Левски, тогава е роден Левски.
- Как се казва?
- Ема, но не на мене. На Св. Емилиян. 18-ти освен, че е Денят на Левски е и Св. Емилиян. Краси е приятелката ми, ние не сме женени. Искаше да е на мене, ама аз не исках. Щото знам какви ще са реакциите, включително и твоята, че такова нарцистично малко. Аз не съм нарцис, в никакъв случай. Колкото и да изглеждам такъв и да имам основание да бъда.
- Някога подхлъзвал ли си зрителите?
- Уф, редовно, най-редовно. Който каже, дава прогнозите за времето и каже че не го е правил, жестоко лъже.
- А вярваш ли си ти в собствените прогнози?
- Аз си вярвам и след това ми е страшно болно ако съм излъгал, много ме боли. Имало е случаи аз съм казал че ще е слънчево, а то вземе че се изсипе някой порой и аз седя тука и викам айде бе няма ли да се оправи това време, а то малко от малко да се оправдае това дето съм го казал преди 2-3 часа...Усмивката е нещото, което винаги повтарям в прогнозите си.