В сериала бях подготвяна за този род сцени и в работата по филма сме използвали смело всякакъв вид ефекти. Но принципно съм скептично настроена към паранормалните явления и извън шоуто не съм се сблъсквала с подобен род преживявания.
Защо според теб този вид филми и sci-fi сериали набират такава популярност в днешно време?
Мисля, че има една немалка група затворени в себе си зрители, които живо се интересуват от подобна тематика и искат да разберат повече за нея. Конкретно за нашия сериал има няколко причини за зрителския интерес. Една от тях е смъртта, която винаги е будела негативизъм, страх и ужасни асоциации в хората.
В сериала, макар че не е поднесен като повод за празнуване, тя е представена по по-„щадящ" начин - като нещо обнадеждаващо и хубаво, но в никакъв случай не самотно и плашещо. И това е така, защото присъства образът на мила и добра жена, която може да ти помогне. Друга причина за популярността на филми от подобен род е, че те карат да вярваш, че някъде съществува място, където може да отидеш, след като приключиш житейския си път. Тази мисъл някак те отдалечава от мисълта за края.
Искаш да кажеш, че зрителите намират за забавно да гледат фантастични сериали и филми, свързани с духове и живот след смъртта...?
Със сигурност. Всичко това е поднесено на екрана като вид забавление. Нещо като Хелоуин - за какво мислиш им е на хората да ходят по улиците с „изхвръкнали от орбита очи" или в ужасяващи превъплъщения, за да всяват страх у другите ли...? Правят го, за да се забавляват. И мисля, че това е идеята в тези серии - до погледнат на смъртта като на нещо не толкова страшно, което ти отнема живота и всички скърбят, и т.н.
Колегите ти "призраци" по-малко страшни ли ти се виждат вече след всичко, което сте з аснели дотук?
Да, определено. Даже са доста приятни за общуване извън снимачната площадка. Например един, който през цялото време носеше маска на череп и винаги пристигаше гримиран за ролята си седем дена поред, преди още аз да се появя, което е рядкост. Не бях виждала лицето му до последния ден от снимките. Когато се появи на седмия ден и ме поздрави със "Здравей, как си?", отвърнах от учтивост "Добре, благодаря" и след репетициите от колегите си разбрах кой всъщност е този човек.
Би ли искала за ден поне да срещнеш истински дух?
Би било страхотно, стига той да не е прекалено страшен... Иска ми се да можех да вляза в ролята на Мелинда в истинския живот поне веднъж. Макар че не зная как ще реагирам - може би ще го затрупам с въпроси... Може и да си остана безмълвна и уплашена... Даже не зная дали бих казала на някого, че съм видяла наистина дух.
Като засегнахме темата за смъртта, замисляш ли се повече над това, което правиш и казваш?
Определено да. "Шепот от отвъдното" ме накара да обръщам повече внимание и на дребните неща. Мелинда ме подтиква непрекъснато да се замислям. Затова смятам, че съм си научила "урока" - това е и една от целите на сериала, да покаже, че не е от такова значение дали вярваме в духове, или не. По-важното е да повярваме в живота и да го изживеем пълноценно, докато сме тук на земята и да не пропускаме стойностни моменти, защото може да не ни се случи да попаднем на някоя "Мелинда Гордън". Някои могат да имат този късмет, но други не, така че... защо да рискуваме?
Интервюто е предоставено от Disney. Преводът е на Ева Беличева