Амнистия за осъдените за леки престъпления, частично опрощаване на вече наложени наказания "лишаване от свобода" и изравняване на наказанията, наложени за еднакви престъпления, но при различни разпоредби на Наказателния кодекс, предвижда правителствен законопроект за амнистия. Това съобщи пред журналисти днес министърът на правосъдието Миглена Тачева.
Целта на амнистията е да се облекчи съдебната система от дела за дребни престъпления, които завършват с административно наказание, а така също и да се разтоварят органите по изпълнение на наказанията. Амнистията има също стимулиращо въздействие върху осъдените лица, посочи Тачева.
Мярката ще засегне около 3300 души
В момента в местата за лишаване от свобода има около 12 000 души, посочи Тачева. На амнистиране, като се освобождават от наказателна отговорност и от последиците на осъждането, ще подлежат лицата, извършили престъпления до 1 юли, за които по закон се предвиждат до три години лишаване от свобода при умишлено деяние и до пет години - при деяние, извършено по непредпазливост. Разпоредбата обаче няма да се отнася за деяния, извършени в пияно състояние или причинили тежка телесна повреда или смърт.
В тази категория амнистирани ще попаднат много хора, тъй като в НК има над 300 престъпления, които се наказват с до 5 г. затвор, повечето от тях - автотранспортни. За тези престъпления се предвижда да приключват по административен ред, с налагане на предвидената в закона глоба (1000-5000 лв.). По този начин съдебната система ще се разтовари, като нарушенията не остават ненаказани, каза министърката.
С проекта се предлага също от затворите да бъдат освободени лишените от свобода, които не са рецидивисти и на които им остава по-малко от една година от излежаването на присъдата. За рецидивистите остатъкът от наказанието трябва да е до шест месеца.
Предлага се от изтърпяване на последните пет години от наказанието лишаване от свобода да бъдат освободени осъдени, които фактически са изтърпели 15 или повече години, а две години да бъдат опростени на лежалите от 10 до 15 години. Фактически изтърпяно наказание се изчислява в календарни месеци и години, без да се взема предвид намалението от зачитане на работните дни.
Намаляване на присъдите ще има
и за две категории осъдени, на които е наложено наказание по стари разпоредби от НК, значително по-строги от сега действащите. Едната категория са осъдените при условията на действалия от август 1997 г. до септември 2002 г. чл. 26 на НК.
Според него ако един човек извърши съвкупности от престъпления, той изтърпява всяко от наложените наказания. Действащата разпоредба предвижда друго - да се налага присъда за всяко наказание, но да се лежи най-тежкото, увеличено с една втора. В резултат на това в затворите има лишени от свобода за 70-80 години и други, осъдени за същите или подобни престъпления, но с максимални присъди от 10-20 г.
Предложението в законопроекта на правителството е осъдените по стария текст на чл. 26 да изтърпяват наказание равно по размер на лишаването от свобода с най-дълъг срок, увеличено с една втора, но не повече от сбора на отделните наказания, т. е. да се възприеме сегашната практика.
Отново уеднаквяване на наказанията е мотивът и за другото предложение, свързано с наложените присъди за притежаване на единични дози наркотици. За тези престъпления до октомври 2006 г. НК предвиждаше лишаване от свобода до 15 или 20 г., а след 2006 г. - затвор до 8 или до 12 г. Предложението на
правителството е осъдените преди 2006 г. да изтърпяват наказанието си съгласно сегашните норми на НК, като по този начин ще бъдат премахнати големите и несправедливи разлики между присъди за едни и същи деяния, посочи Тачева.
Законопроектът за амнистия е изготвен от работна група, назначена със заповед на министъра на правосъдието Миглена Тачева, и е мотивиран с честването през 2009 г. на 130-годишнината от създаването на Министерството на правосъдието. Той е съгласуван с прокуратурата, с Висшия съдебен съвет и с всички заинтересувани институции.
От края на Втората световна война до сега в България са направени 15 амнистии, като последната е от 1990 г., когато от затворите са освободени около 3800 лица. От тогава са издавани само индивидуални укази за помилване на осъдени, припомниха от пресцентъра на Министерския съвет.
