"Сутринта рано е дошъл - целият мокър, плачеше и трепереше, и попитал "бабо ще ме приемеш ли", а тя казала "влизай, Насе, къде ходиш". Питал "да се самоубия или да се предам" и тя му казала "как бе, Насе - две къщи ще затвориш". "Ами отивай тогава при жена ми да се обади на полицията и дрехи да ми даде", разказва съпругата на Атанас Веселка Атанасова.
Атанас Стоянов се при тъща си, защото пред дома му има патрулка. Съпругата му Веселка изпълнява заръките една по една, без колебание. Признава, че след безуспешното издирване от полицията се е страхувала мъжът й да не е посегнал сам на живота си.
"Да, друго не съм се притеснявала, че ще нарани някого. Даже и тука като бяха жандармерия ли, какви са, казах, че няма опасност да нарани друг човек. В гората се е криел само и се е движел. Едната нощ само е споделил, че е спал в някаква лятна кошара. Друго нищо не е казал и казал, че и вода не е пил.
Той плачеше вече и аз се разплаках, и нито за секунда не сме говорили - те направо го качиха в колата и тръгнаха. Изглеждаше много зле, много зле".
От деня на убийството Веселка не е говорила със съпруга си. Видяла е Атанас само за малко, преди да напусне къщата. Разказал е за спречкването на тъща си Добринка.
"Вечерта, когато се случи, той дойде тук много уплашен. Взе си документи, пистолета и патрони. Беше окървавен целият. Беше бит - личеше си. Целият в пепел, въргалян, бузата му беше цепната, личеше си как е удрян.
Каза "Убих хора" и "има момиче на брат ми в стаята, отключи го”. Човек, който го познава, никога няма да повярва първо, че се е стигнало до убийство", смята жената.
Атанас е разказал е на тъщата си повече за това, какво се е случило в онази нощ.
"Тя го е попитала как е станало и той й казал, че е дошла кола, която започнала да се форсира и спряла отгоре. Той, може би, е помислил, че някой го търси. Излязъл с пистолета, който е в него и фенерче. Осветил ги да види кой е. Той изчезнал, започнал да го удря и започнал да го пита "кой си ти". Той е стрелял три пъти във въздуха. Не знам как е станало точно, но го е хванал за цевта пистолета и го обърнал към него. При самото сборичкване той е стрелял. Той като не е могъл да му вземе пистолета, се е хванал за неговото оръжие и казаха даже, че така е починал – с оръжието в ръка", разказва Веселка.
Тя е категорична, че никой от семейството не е познавал убития бизнесмен, още по-малко да са имали заеми към него. Опровергава и слуховете за психичното състояние на съпруга си и версиите за обтегнати отношения в семейството.
"Аз този човек го видях за пръв път, когато го дадоха по телевизията. Мъжът ми също не е имал никакъв контакт, нито пък синът ми. Ние не го познаваме, независимо, че хората казват, че е голям бизнесмен в Костенец.
Имало е проблеми финансови, като навсякъде, защото и двамата сме пенсионери, в момента и синът ми не работи. Имаме, но такива чак депресии, тука комшиите какви са ги ръсили, че по 20 лева сме взимали за храна и т.н. И другото, което чух, че той едва ли не е живял като отшелник там, което не е вярно, защото ходехме и събота, и неделя той си беше тука".
Веселка е убедена, че не е извършила нито предателство, нито нещо героично, обаждайки се на полицията да каже, къде се намира съпругът й. Казва, че така е направила най-доброто за него.
"Защото никога не ми е минавало през главата, че той е виновен и, може би, ако не се беше укрил, можеше да се стигне и до условна присъда. Не го обвинявам за нищо. След като е бил нападнат, който и да е човек, ще се отбранява. По-добре роб, отколкото в гроб – роб се връща, но от гроб не се връща", заключава жената.
