Как се стигна до тук?
Нямаш пари за хляб, а си купуваш огромен телевизор с плосък екран. Това най-общо е ситуацията, в която изпаднаха правителствата в Гърция, Ирландия, Италия, Испания. Години наред правителствата се задържаха на власт с щедри политически обещания. Високи пенсии, заплати, осигуровки.
А пари в държавите им няма
Те се вземат назаем. И ако всеки от нас отива до банката, то държавите излизат на борсата. Там всяка страна предлага така наречените облигации - писмено обещание, с което държавата поема ангаживент да върне парите след определен период от време при определена лихва. Хора, фирми, частни банки и дори държави със страшно много пари купуват тези облигации, за да са сигурни за имуществото си. Защото държавите фалират доста по-рядко от фирмите. За да не кажем много рядко. Особено, когато говорим за Европа.
Добре, обаче Гърция и компания години наред, вземат нови и нови заеми и им става все по-трудно да ги връщат. Лесно укриват фактите, защото не ползват собствена суверенна валута, а общото евро и разходите се размиват.
„Не смея дори да пипна облигациите. Носят само злини. Ако ги продадеш - губиш, ако ги купиш, губиш дори повече”, смята Франческо Чиеса, пенсионер от Италия.
Един ден обаче кредиторите чукат на вратата, а пари няма. При това положение правителствата имат един, единствен изход - инфлация. Както се случи у нас през 97-а. Централната банка масово печата пари и връща заемите, сиреч изпълнява обещанието си по облигациите.
Стойността на банкнотите спада и хората обедняват
Кредиторите също получават хартиени пари, които не струват нищо, трупат загуби и евентуално фалират. Гърция и останалите държави, обаче не могат да приложат хода с инфлацията. Защото тяхната централна банка не е в Атина, а във Франкфурт и се нарича Европейска централна банка. Тя не е склонна да печата евро на килограм, защото едновременно с гърците ще обеднеят германци, французи, холандци. В резултат ще последват масови безредици, революции, гражданска война. А това никой не го желае.
"Искаме неправилните действия, довели до сегашната ситуация в Еврозоната, да не се повтарят... Искаме нов договор, така че всички страни от Европейския съюз и от еврозоната да разберат, че нещата не могат да продължават както досега", Никола Саркози, президент на Франция
Изходите са два. Изрядните страни да напуснат в еврозоната и да възродят марката, франка и гулдена, а еврото да бъде фалирано. Вариант две е неизрядните страни да бъдат изгонени от еврозоната и да фалират поотделно, а стойността на еврото да се запази. Третият вариант, който наблюдаваме в момента, е Меркел и Саркози да се бавят и да чакат някакво чудо. При това положение фалираме всички заедно. Въпросът е какво ще се случи с България при всеки един от тези варианти.
Каква е заплахата за вложенията на българите в левове и в евро?
Най-добре е българинът да инвестира в левове, щом печели и харчи в тази валута. Във всеки случай влоговете в евро няма да се обезценят рязко, тъй като единната европейска валута ще оцелее при всички положения. Около тази позиция се обединиха в студиото на “Тази сутрин” икономистите Емил Хърсев, Владимир Каролев и Левон Хампарцумян.
„Дори физически е невъзможно еврото да спре да съществува. Няма да се обезцени рязко. Ще има по-скоро план, който ще позволи умерено печатане на пари и умерена инфлация – до 10%”, прогнозира Хърсев.
Каролев от своя страна подкрепи мнението на Саркози и Меркел, че е дошло времето на реалността за европееца.
„Меркел каза на южните страни: Трябва да работите повече и по-малко да почивате, за имате повече средства. И тя е права - не може като в Гърция да имат 16 заплати, средна пенсия като германската и ранно пенсиониране – такава система не може да издържи”, категоричен бе икономистът.
Той допълни още, че българската производителност е 40% по-ниска от средната за еврозоната. А освен това у нас има много привилегии в някои сектори, тъй като никъде в Европа военни и полицаи не се пенсионират на 45 години.
За новия фискален съюз
„Можем само да гадаем какъв точно ще е новият фискален съюз, за който се заговори от силните в ЕС. Посоката е по-висока степен на интерграция, финансов и бюджетен контрол, включване на повече държави с повече отговорности”, обясни от своя страна Хампарцумян.
Той разясни още, че печатането на пари не е адекватно решение на проблемите с европейската дългова криза, а и трудно би се реализирало.
„Единствената държава с привилегията да печата пари без никакъв контрол е САЩ, тъй като повечето долари са извън страната. И когато американските власти решат да слязат в мазето и да направят повече долари, всички ние плащаме за това. В еврозоната обаче не е толкова лесно – 17 държави трябва да се съгласят. А пък България не може да печата пари заради валутния борд. Него го имаше преди да има евро. Той гарантира, че БНБ може да отпечата 1 лев, само ако някой дойде и донесе 1 марка в трезора”, подчерта банкерът.
Гостите на “Тази сутрин” дадоха за пример конференция на най-големите световни финансисти, които управляват 3,5 трилиона евро, по време на която всички са били категорични, че еврото ще оцелее. Вероятноста това да не стане е била оценена на 10-15%.
„Т.е. планът е еврото да бъде спасено на всяка цена. Това е единственият вариант”, казаха в заключение финансовите експерти и допълниха, че няма да има катаклизми, но ще има трудни години, ще има евро и работни места.
