След като вчера срещата им с министъра на земеделието и храните завърши без резултат, животновъдите и днес излязоха на разклона на спирка Джебел, но без да спират движението. Заплашват обаче, че в понеделник отново ще блокират пътя, който свързва общините Кърджали, Момчилград и Джебел.
Те не останаха доволни от думите на министъра, че пари в държавата има, но трябва разрешение от Брюксел. Животновъдите казват още, че ако до сряда не бъдат взети мерки, заедно със стадата си ще заминат за Гърция или други страни, където отрасълът се цени.
Днес протестираха и животновъдите от Североизточна България
Фермери от Добричко, Силистренско и Разградско излязоха на пътя Добрич-Силистра и за 10 минути блокираха движението.
В знак на протест те изляха над 40 литра мляко на пътя и заклаха едно теле, за да покажат каква ще е съдбата на българското животновъдство ако исканията им не бъдат изпълнени.
Нищо не се е променило въпреки срещите на животновъдите с министъра на земеделието и храните Валери Цветанов. Това казаха по време на протеста си фермерите.
"Резултатът от преговорите е, че мандраджиите са се обединили и намалиха с 3 стотинки цената на млякото. Това за нас е голям ущърб. Казват - търсете си парите от държавата, да ви субсидират, в цяла Европа е така, трябва и при нас да е така".
"С 50 крави съм и съм пред фалит. Трети месец вече не мога да си плащам кредита. Тези кредити съм ги изтеглил въз основа на думите на Серегей Станишев, нашия министър, беше обещал за цяла година субсидии. И аз отивам в банката и аз ги лъжа хората. Ще ми вземат сега и къщата и кравите, туй всичкото съм го ипотекирал – 50 000 кредит", жалва се Гюлтекин.
От фалит е застрашен и Росен Милев. Кандидатствал по програма САПАРД, приключил проекта, но пари няма. Сега има задължение към банка от 200 000 лева.
"Заявката ми е подадена, всички документи са ми редовни, срокът изтече и сега продължавам да плащам. Те тези плащания са разсрочени, но те са за сметка на нас, защото ние продължаваме да плащаме лихва върху тия пари", заяви Росен Милев.
От сряда протестът ще бъде безсрочен. Ще бъде изграден и палатков лагер.
Въпреки твърденията, че средствата по програма "Деминимис" са блокирани, все пак
има фермери, които са получили финансиране.
Те обаче смятат, че държавата трябва да изпълнява ангажиментите си към всички в отрасъла, в противен случай много хора ще се отдръпнат от него.
Във ферма край врачанското село Косталево се отглеждат 30 крави и 180 овце. Като всички в бранша, стопаните, чиято средна възраст е 45 години, стават по тъмно и свършват работа далеч след залез слънце. Сезонът на отпуските тук никога не настъпва.
"Няма почивен ден, събота, неделя, няма отпуска, почивки, такива екстри при нас няма", казва Татяна Недкова.
Главата на семейството пък се жалва от липса на читава работна ръка.
"Трудно, плащаш му, храниш го, гледаш го, стане посред нощ и бяга, остави овцете на полето, прибрах един да пасе овцете, продаде две овце и едно агне", оплаква се Недко Недков.
В края на февруари, седмица след арестувания керван с крави на фермера Андриан Цаконски, държавата изненадала семейство Недкови със свежи пари - по 300 лева за крава от програма „Деминимис". Съпрузите смятат, че именно протестите са задвижили тромавата държавна машина.
"Аз, например, тези пари ги взех. Има хора от нашия район не са ги взели, а тези хора, които в Кърджали протестират, те пък изобщо не са ги взели. Е как за едни има, за други няма? Нали всичките сме заедно", възмущава се фермерът.
Макар и сред малцината облагодетелствани, стопаните непрекъснато редуцират броя на животните. За година кравите са намалели с 20. Съпрузите обвиняват за това управляващите.
"Те не са в час с труда на хората, това е, те нямат представа и изобщо не виждам да има промяна", констатира Татяна Недкова.
Скептични са и по отношение на фонд „Земеделие" заради многото бюрократични спънки, съпътстващи отпускането на средства. Затова преди две години, когато половината ферма изгоряла, предпочели да изтеглят банков кредит.
Откакто са в този бранш, оцеляват, разчитайки единствено на себе си. И въпреки еврочленството на страната ни, не вярват, че нещата ще тръгнат към по-добро. С такива надежди е минал половината им живот.
