Роден през 1926 година като незаконно дете на Анхел Кастро и Аргис и неговата присужница Лина Рус Гонсалес, Фидел Алехандро Кастро Рус е признат от баща си едва през 1943 г., две години след брака с майка му. Този факт не пречи Фидел Кастро да учи в няколко католически колежа на Ордена на йезуитите и да завърши университета с докторска степен по право и адвокатско звание. По-късно неговите изследователи ще твърдят, че всичко това е оставило белег върху поведението и характера му, водени единствено от правилото, че човек трябва да следва импулсите си.
Като бунтовник, осъден на 15 години затвор, Кастро се защитава само с думите "Историята ще ме оправдае”. Приятел и саратник с Уго Чавес и Че Гевара, той признава, че най-добрият президент на Щатите е Джими Картър.
Има две официални съпруги и безброй любовници, една от които е известната шпионка на ЦРУ – Марита Лоренц.
Революционер, свалил не един диктатор и подготвил не един преврат, Кастро управлява Куба близо 40 години, превръща я в социалистическа страна, извършва национализацията и ограмотява народа си. Заради неговата политика САЩ прекъсват дипломатическите си отношения с Куба.
Той е с най-много опити за покушение (по неофициални данни 637 на брой), в които се опитват да го отровят, взривят, разстрелят, дори заразят с туберкулоза.
Автор е на най-дългата реч, произнасяна пред ООН, влязла в рекордите на Гинес и в историята с фразата "Изчезне ли философията на грабителството, ще изчезне и философията на войната.
Предал управлението на Куба през 2008 година в ръцете на своя брат Раул, едва ли някой вярва, че Фидел се е отказал окончателно от властта.
На 84 години Кастро още е загадка, която държи в напрежение света и го кара да недоумява пред силата овладяла свободния дух на кубинците.
Писателят и журналист Игнасио Рамоне е автор на книгата "Сто часа с Фидел”, която се смята за един от най-изчерпателните и непреходни текстове с участието на Фидел Кастро. Книгата е написана на базата на дълги разговори между Рамоне и Кастро в периода от 2003 г. до 2005 г. Авторът е в България специално за представянето на книгата си.
"Всъщност аз като журналист вече се бях срещал с Фидел Кастро и неколкократно бях ходил в Куба преди това и на няколко пъти бях разговарял с Фидел Кастро. Понеже бях вече автор на няколко книги, и по-конкретно една от тях, основана на разговори със субкоманданте Маркос от Мексико, а Фидел беше прочел няколко от моите книги. По този начин ние се запознахме и така той прие да направим тази книга. Във въпросния момент той вече беше 80-годишен. Не смяташе да пише за своя живот, защото нямаше време. Това беше една възможност да се направи един синтез на неговия собствен живот и на политическия му опит”, обясни Рамоне.
"Интересно е да се отблежи, че той не е човек, създаден да бъде революционер, защото той е роден в едно консервативно семейство на милионери, възпитаван е при йезуитите по един много консервативен начин. Следвал е право - това е специалността, която са изучавали синовете на едрата буржоазия по онова време. Той би могъл да бъде един обикновен лидер на консерваторите”. Но това не се случва, защото... "Въпреки че той разполага с всички условия, за да живее добре. Това, което вижда в кубинската действителност, която го заобикаля - огромната несправедливост в страната, предизвиква в него една реакция на бунт. Това, което той иска, е да намери разрешение за създаване на едно по-справедливо общество”, обясни Игнасио Рамоне.
Писателят споделя, че Кастро е отговорил на всичките му критични въпроси през тези дълги разговори. На всички без един: "Аз го попитах той съгласен ли е с дейноста на ФАРК в Колумбия. Той ми отговори, че не може да се изкаже по този въпрос, защото тази борба още продължава, но всъщност не каза, че подкрепя борбата на ФАРК.”
Относно вечния въпрос за здравето на бившия кубински лидер: "Винаги много е спекулирано по въпроса за здравето на Кастро. Когато книгата излезе - първото издание - имаше кампания във Флорида, в която се твърдеше, че книгата е фалшиво интервю, защото Фидел е умрял и това е един начин да се демонстрира, че е жив. Аз правих тази книга в продължение на три години и имаше периоди от месеци, когато той не излизаше на публични места и веднага излизаше на преден план тази теза, че е умрял. Аз мисля, че той никога не е лъгал по въпроса за здравословното си състояние. Вероятно си спомняте, че когато той получи здравословен проблем, администрацията на Буш официално заявиха, че те знаят, че той има рак и че умира. Кубинските власти и самият Фидел казаха, че той няма рак. И виждаме, че той сега няма рак.”
