Испански и германски учени доказаха, че през последния ледников период слаби промени във ветровете може да са предизвикали сериозни изменения на океанските потоци в Северния атлантически океан, и дори да са били причината за рязката смяна на климата, съобщи Сайънс дейли.
Учени от университета Комплутенсе в Мадрид и от Института за изследване на климата в Потсдам установиха, че съществува определена точка, след която малка вариация в скоростта на морските ветрове съответства на драматични промени в силата на теченията в Атлантическия океан. Затова ветровете може да са предизвикали внезапни и значими климатични промени през ледниковия период.
Изследването се основава на климатични симулации на последния ледников максимум - периода, когато вечният лед е нараснал максимално преди около 21 000 години. Тези симулации демонстрират съществуването на праг, след който много малка промяна в скоростта на вятъра води до диспропорционално голяма промяна в скоростта на морските води. Затова различната скорост на ветровете може да е имала особено важна роля за внезапните промени в климата през последната ледникова епоха.
Сравняването на резултатите от тези симулации с възстановки на климата, основаващи се на данни от морски седименти или проби от древни ледове, потвърждава вероятността вариации в циркулацията на Атлантическия океан да е била ключов механизъм, отговорен за ледниковата епоха.
Циркулацията в Атлантическия океан има основна роля за регулирането на климата в световен мащаб, тъй като пренася големи количества топла вода към северните райони и омекотява климата в държави като Норвегия и Ирландия.
