През миналата година в бюрата по труда са регистрирани 11 000 безработни хора с увреждания. Повече от половината от тях са с основно образование.
Нина е прекарала в инвалидната количка 42 години от живота си. Тя е висшист, майка на две деца и никога не се е отказвала да търси работа.
"Работодателите нямат нищо против да работят с мен или с който и да било друг човек с увреждане. Те просто нямат смелост да назначат човек като мен", смята Нина.
Данните на Агенцията по заетостта отчитат, че за цялата минала година едва 249 работодатели са се престрашили да назначат на работа хора с увреждания. Над 40 на сто от тях преживяват месечно с по-малко от сто лева, а само една четвърт от семействата имат на разположение между 100-150 лева. Но Нина казва, че не желае да кандидатства за социални помощи.
"Аз дори се срамувам някак си, мога да работя, мога да си изкарам пари, що трябва да ходя до социални грижи да искам помощи", казва жената.
Повече от четири пети от хората с увреждания у нас признават, че нямат пари, за да си купят необходимите им колички или ортопедични апарати. Близо 90 на сто от анкетираните са посочили, че не могат да се придвижват нормално.
"Моите права свършват до първото стъпало, независимо къде се намирам. Това е най-елементарното нещо, което ми се случва всеки ден и оттук натам много от правата ми изчезват", обобщава Нина.
