”Когато се качиш на арката, на старта в Буенос Айрес и 800 хиляди ти ръкопляскат и аплодират и казват името - Тодор Христов - България , изживяването е неописуемо. Камъните бяха безумни, ужасни и тази прах на пудра , което е жестоко да се преодолява и е пълно с изненади отдолу с камъни това единствено ми тежеше, а дюните ми доставиха голямо удоволствие”, споделя Тодор Христов
Тодор казва, че не трите счупени ребра, а повреда в АТВ-то му го отказват да завърши последните 37 километра от 6-тия етап на ралито.
„Ревах от яд, вих като куче в пустинята просто. Tези 37 км ги сънувам всяка вечер и мисля за това, ако бях финиширал оттам нататък бяха по лесни нещата, може би чрез болкоуспокояващи и други, предстоеше ни почивен ден”, каза Тодор. Сега стиска палци за своя колега и приятел Петър Ценков.
„Движи се добре и дано да финишира това е най важното, защото състезанието Дакар не е състезание с други състезатели, не е състезание за място и класиране, това е състезание със самия себе си , борба да се пречупиш, да се пребориш със себе и да оцелееш”, казва състезателят. Българският пилот се надява да остави следа не само в пустинята, а и в историята на рали Дакар.
