Ругова, млада жена, учила в САЩ, се опитва да създаде в родната си страна модерно предприятие за дрехи. Но не може да работи, защото електричеството е спряно, за втори път тази сутрин.

"Тези спирания на тока ме съсипват", каза тя, докато се върти около платовете в ателието си във Вучитрън, сиво и прашно градче с 3-етажни тухлени къщи, скрити зад високи стени, на 45 километра северно от столицата Прищина. "Работата просто спира. Мисля си, добре, ще завърша всички тези сватбени рокли за около час и после - щрак! Много е дразнещо."

Нейните проблеми открояват тежките икономически предизвикателства пред най-новата европейска държава - обеднял и неразвит район в покрайнините на Европа, който според експертите години наред ще бъде зависим от чужда милостиня.

Докато Косово търси международно признание на своята декларация за независимост, денонощното боботене на хилядите преносими генератори може да заглуши звука на празничните фойерверки. А проблемите на областта са много по-сериозни от подаването на ток, което е толкова несигурно, че дори само да ти светят лампите може да се превърне в ежедневна борба.

Пътищата са разбити или без настилка. Безработица е близо 50 на сто, а по-голямата част от работната ръка е необразована. Средната месечна заплата се равнява на нищожните 220 долара. Буквално във всяко отношение Косово е сред страните, които имат съмнителната чест да бъдат най-бедните в Европа.

Косово дори няма собствен международен телефонен код, а използва същия код като Монако, наследство от времето, когато френският външен министър Бернар Кушнер беше главен администратор на ООН тук и Алкател бе избран да развива телефонната мрежа.

"Всички знаят, че ще е трудно", каза Алекс Андерсън, ръководител на проекта за Косово на базирана в Брюксел Международна кризисна група, която събира данни за проблемните места на Балканите. "Никой не мисли, че за една нощ Косово ще се превърне в държава, в която всичко върви по мед и масло".

Предишният лидер на областта Ибрахим Ругова имаше навика да подарява на гостите си кристали и други скъпоценни камъни като доказателство за нейните все още неразработени минерални богатства. Мнозина се подсмихваха, но Ругова, който е далечен роднина на модната дизайнерка, може и да е бил на прав път, каза Шпенд Ахмети, изпълнителен директор на прищинския мозъчен тръст "Група за политически анализи".
Геолозите, които щателно проучват косовските ресурси, твърдят, че в бившата сръбска провинция има големи залежи от висококачествени лигнитни въглища. Има и никел, графит, цинк, боксит и дори тънки златни жили, които могат да бъдат експлоатирани в бъдеще. "Косово е по-богато, отколкото мислехме", заяви Ахмети.

Но официални лица предупреждават, че Косово първо трябва да подобри лошата си инфраструктура, разсипана от войната между югославските сили и етническите албански бунтовници през 1998-1999г., ако иска да осигури икономическото бъдеще на 2-та си милиона жители.

Правителството разглежда предложения за договор на стойност 4 милиарда долара за построяването на топлоцентрала, която да работи с въглища, която да сложи край на спирането на тока. Но тази централа ще може да започне работа най-рано през 2012 г.

Осем от всеки 10 бизнесмени посочват липсата на надеждно електрозахранване като най-голямата пречка за дейността им, по-голяма дори от високите данъци и необузданата корупция, заяви Ахмети.

В обозримо бъдеще независимо Косово ще бъде силно зависимо от помощи от страна на ООН и ЕС, който планира да свика международна донорска конференция през юни.

През 2007 г., бюджетът на ООН за областта беше 220 милиона долара. Според МВФ, икономиката на Косово беше подпомогната от още 540 милиона долара, изпратени от живеещи в чужбина косовари. Без тези пари младата държава вероятно няма може да се оправя през следващите години.

Косово освен това рискува да понесе сериозен икономически удар от страна на Сърбия, която яростно се противопоставя на стремежите й към независимост, тъй като около 20 на сто от търговията на Косово е именно с нея.

Според Андерсън, потенциалът на Косово е огромен и това все още не се знае. Скромният металопреработвателен сектор на областта увеличава продуктивността си, "започвайки не революция, а еволюция", каза той.

А при положение, че половината население е на възраст под 25 години, има силна и жизнена работна ръка.

Модното ателие на Кренаре Ругова, което създава дрехи, вдъхновени от Европа и Ню Йорк, но гордо носещи марката "Произведено в Косово", добре отразява тази тенденция. Двайсет и седем годишната Ругова е възпитаничка на нюйоркския колеж за дизайн Парсънс. Тя е наела почти дузина предимно млади служители и се надява един ден да станат 30. Тя е етническа албанка, но има няколко сръбски работници.

"Щом могат да шият, не ми пука", каза Ругова. "Независимостта просто ще създаде повече възможности", допълни тя. "Нещата ще се променят. Може би не веднага. Но след 5 години ще имаме различно Косово".

Уилям Дж. Коул от Асошиейтед прес/БТА