Преподаватели и студенти от СУ "Св. Климент Охридски" проведоха изследване на политическата реч.
Те накараха няколко народни представители да отговорят на въпроси от матурата по български език.
"Извадихме няколко примера от задачите, които зрелостниците решават на матурите и ги зададохме на политиците в Народното събрание", разказа д-р Владислав Миланов от СУ "Св. Климент Охридски".
"Вярно е, че работата на депутатите не е да се явяват на матура, но матурата проверява основни компетентности в областта на българския език и е недопустимо, след като ги изискваме от нашите деца, от нашите зрелостници, да не искаме българските политици да бъдат грамотни", каза още той.
Студентката по българска филология Надежда Терзийска, която участва в проучването, поясни, че на 13 депутати били зададени по пет въпроса.
Те трябвало да изберат верния отговор от два възможни, тоест въпросите са били по-лесни от тези на матурата, където възможните отговори са четири.
Оказва се, че има депутати, които бъркат при избора между "130 депутата" и "130 депутати", като последното в случая е вярната форма. Има и такива, които избират грешното "Вие сте ходил, г-н депутат" пред "Вие сте ходили, г-н депутат", "голями" вместо "големи" и т.н.
"Имаме създаден за първи път в България корпус на политическата реч, който обхваща 5 години парламентарен контрол, интервюта, давани на живо в различни студиа.
Всичко е регистрирано, качено е в интернет, така че всеки може да види как говорят депутатите и политиците",
каза главен асистент Надежда Михайлова от СУ "Св. Климент Охридски".
На въпрос дали не трябва да се опрости българския език и да отпаднат тези норми, които затрудняват хората, а не променят смисъла на казаното, д-р Миланов отговори, че целта на изследването е именно да покаже на хората, които се занимават с наблюдението и кодификацията на езика, какво е състоянието на тези процеси.
"Има редица норми, които са силно разколебани, а кодификаторите трябва на базата на съвременните факти, на редица исторически наблюдения, да преценят в кой момент, задължително ли е, наложително ли е, да направят такава промяна", заяви д-р Миланов.
Според д-р Надежда Михайлова българските политици все пак са една представителна част от българското общество и фактът, че някои норми са силно разколебани дори и в тяхната реч, е нещо много важно. "След като отвсякъде чуваме, че актуалността на тези норми се губи, това е сигнал към авторите на речниците и на граматиките. Нашето отношение не е обвинително към политиците", обясни тя.
"Богатият душевно човек има и богата езикова култура.
Богатият свят се изразява с богат език. Тук става дума обаче, че ние проверяваме елементарни компетентности. Ние не сме догматици, живият език не е догматичният език", заяви д-р Владислав Миланов в отговор на въпрос дали ограничението в грамотността на един човек означава и ограничение на неговата мисъл, на неговия интелект.
При провеждането на проучването имало и случай с депутат, който избягал от въпросите, като отговорил, че не е народен представител. "Имаше и случай, в който депутат пожела да разбере въпросите, а след като ги разбра каза: "А, ние за филология ли ще си говорим? Нека да е по-късно", разказва Надежда Терзийска.
Друга депутатка пък, която чула отговорите на колегата си, първоначално заявила, че има желание да се включи в проучването, но след като разбрала какви са въпросите, заявила че се отказва.
"Ясно е, че клишираното говорене е характеристика на политическото говорене по принцип.
Това е и много трудно за постигане - човек да говори много, речта му да звучи интелигентно, а нищо да не се казва. Друго е интересно, ние наблюдавахме така наречените "нови лица" в политиката, които навлязоха в последните 2-3 години. Излизайки на политическата сцена, те говореха много колоритно, интересно, всеки от тях беше много специфичен. Влизайки в политиката обаче българският политик много бързо усвоява клишираността и в нея се чувства комфортно", смята още Надежда Михайлова.
Авторите на проучването дадоха и интересни примери с "новаторството" на българските политици в областта на езика, като думите "приоритизирам" и "входирам" въведени в българския език съответно от Цветан Цветанов и Искра Фидосова.
"Ние направихме една представителна извадка от най-често срещаните отклонения от книжовно-езиковите норми. Много от тях са чисто диалектни, други са повлияни от разговорната практика. Примерите са много", каза Владислав Миланов. По думите му една тенденция, която се наблюдава през последните години, е изместването на окончанието за образуване на минало свършено време "-ох" с окончанието "-ъх", като "доведъх", "дадъх" и т. н.
Според Миланов парламентарният контрол вече не е достатъчно адекватен.
"Наблюдава се едно нервно, бързо, телеграфно изчитане, в което се губи човекът. Имаме проблем, дори чужденци, преводачи от Европейската комисия, когато слушат тези отговори, казват "Ние нищо не разбираме"", казва филологът.
От друга страна, според Надежда Михайлова, се наблюдава и ясно изразена езикова агресия по време на парламентарния контрол, непрекъснати езикови престрелки.
