„Едно време се е варяло в открити съдове, които са на дърва, в които се е варяла самата пшеница. След като се свари тя, пак се оставя да се охлади, да изстине. След това се прецежда и се кара в гюмове. Едно време се е карало в гюмове, където с каруци се е обикаляло по цяла София и цяла България”, разказва той.
Чарът на бозаджийниците от едно време обаче днес е програмиран до съвършенство, за да отговаря на всички хигиенни и здравословни изисквания. Пътят на бозата тръгва от силозните съоръжения, където се съхранява пшеницата. Минава през танковете за варене, докато накрая стигне до поточната линия за пакетиране. На всички етапи от производството за бозата се грижат 19 души.
Основната съставка на бозата е пшеница. Захарта обаче е по-скъпа и по-нетрайна от подсладителите и затова е заменена. Именно заради тази смян бозата вече не може да придобие приятния резлив вкус, с който свързваме напитката.
Явор Илиев е категоричен, че новите съставки не са вредни, а за диабетици са дори полезни. Заради високото съдържание на фибри бозата е изключително полезна за стомаха.
