Автобиографична книга, която вижда бял свят не заради своя автор, а заради хората, които са белязали живота му – това е „Значи съм живял” на големия български актьор Павел Поппандов. В студиото на „Тази сутрин” той определи личностите, които е срещнал на сцената и извън нея като „добрите пътни знаци, които водят по правия път”.
„До последния момент бях със знака минус – да не се пише такова нещо, да не излиза такова нещо, не е проява на някаква куртоазна скромност. Кой съм всъщност аз – един обикновен човек, артист. Това желание надделя у мен – да разкажа за тези хора, които са ми дали много и с които съм изградил характера си и себе си като човек, като личност”, обясни Поппандов.
Той призна, че в книгата има „много тъжни неща”, а би добавил и историята на доайена на българските оператори Димо Коларов, който в края на живота си не е можел да си плати парното заради мизерната пенсия.
Допълни и че сам се е оказал в положение да откаже роля, написана от Недялко Йорданов специално за него – заради болки в гърба и кръста. Веднага след като споделил за това в телевизионно студио, лекари се свързали с него с предложение безвъзмездно да опитат да го излекуват. „Това ми подейства като страхотен импулс… Това приех като едни от най-скъпите си аплодисменти извън сцената”, каза обичаният от поколения актьор.
Какво ни пожелава той в навечерието на 24 май? „Ще ми се на този ден да няма предизборни клипове, да забравим всичко, което ни разделя, но да не забравяме думите на Стоян Михайловски: „Напред, науката е слънце, което в душите грей”. Съжалявам, но имам чувството, че през последните години подменихме думата „Наука” с „Неук”… А неукият е като църковна свещица – мъждука, мъждука и много бързо изгасва”.
