Военните лекари не участват пряко в боя. И въпреки това са под постоянна опасност. Тяхната задача е да запазят човешкия живот там, където основната цел е той да бъде отнет. Подготовката на военните медици започва в симулационният тренировъчен център на Военномедицинската академия в София. Открит е преди три години.
В симулатора, под шум на взривове и на залпове от куршуми, курсантите разиграват различни сценарии от бойното поле. Манекен е в ролята на ранен войник, на когото трябва да се окаже помощ. Основната цел тук е да се изгради двигателна памет у медиците, за да могат те да действат бързо в реална военна обстановка. Инструктор по оказване на първа помощ на бойното поле е сержант Иво Петров.
„Бил съм на мисии в Афганистан, в Кабул. Първата рискова ситуация на бойното поле е нещо, което един военнослужещ никога не би забравил“, каза сержант Иво Петров, който е инструктор по оказване на първа помощ на бойното поле в симулационния тренировъчен център на ВМА.
През 2009 г. атентатор се взривява до външния вход на базата, в която служи сержант Петров.
„За късмет аз бях на този пешеходен вход. Присъствах на цялото това нещо. Бях скрит зад едно укритие, зад един стоманобетонен зид. Беше свързано с изключително голям брой пострадали наши колеги от съседни армии, на които разбира се веднага беше оказана първа помощ и за щастие всичките бяха спасени“, спомня си сержант Иво Петров.
Именно това става причината впоследствие да премине обучение за оказване на първа долекарска помощ и днес да преподава на курсанти.
„Да представя нашия пациент-манекен. Ние си го наричаме Гошко. Той е най-добрият ни приятел, защото ни учи на всички неща, които можем да срещнем на бойното поле“, обясни лейтенанат д-р Ева Георгиева, представител на първия курс завършили военни лекари от Висшето военноморско училище и медицински университет във Варна.
Тя показва ни как се обучават военните лекари.
„Всичко е много реалистично. Ако погледнете по-надолу, можете да видите, че той има и травматична ампутация. От нея може реално да се инсценира кървене, което ние да спираме с поставяне на турникета. Така разбираме дали всъщност мероприятията, които извършваме, са достатъчно добри и достатъчно качествени, че да съхраним човешкия живот. И както е казал старият арменски девиз – повече пот в тренировките, по-малко кръв в боя. Това е цялата идея на нашия симулационен център и затова е важно да прекарваме повече време тук“, заяви Ева Георгиева.
Лейтенант д-р Георгиева е сред отличниците на випуска си. За заслугите си получава място в клиниката по вътрешни болести на ВМА. Преди шест месеца завършва съвместната програма на медицинския университет във Варна, военноморското училище и Военномедицинската академия в София.
„Това е пилотна специалност – „военен лекар“, която вече шеста година се учи само във варненския медицински университет, където по 20 души всяка година влизат, за да се обучават да станат военни лекари и да могат да бъдат изпращани в мисии, тъй като България е членка на НАТО и всички подстуркури на ВМА изпълняват функции да ходят на мисии в различни страни“, заяви Георгиева.
Курсант от същата специалност, на когото тази година предстои дипломиране, е 24-годишният Йордан Колев със звание офицерски кандидат. Избира военната медицина пред цивилната целенасочено – за да трупа опит във Военномедицинската академия в София.
„Още от встъпването си в университета първата година, ние първо минаваме едно военно обучение, което те вкарва много бързо от цивилния живот във военна среда, т.е. – ти от ученическите си години влизаш в една обстановка, в която ти трябва да ставаш рано, трябва всичко да правиш сам, да разчиташ не на майка си и на баща си, а да разчиташ на колегите си или да се оправяш сам“, обясни мъжът.
Желанието на Йордан е да стане коремен хирург. Във ВМА възлагат големи надежди на младия лекар.
В даден момент от кариерния си път тези млади лекари ще заминат на мисия.
От симулационния център на ВМА се пренасяме за малко на тренировъчния комплекс Црънча, където се провежда военно учение. Тук е и лейтенант д-р Лора Хаджиянева, лекар при специалните сили. Тя също е сред новозавършилите военни лекари и вече упражнява професията си.
„Първият ми работен ден беше на 16 октомври – всички ме приеха много топло. Изискваше се от мен още първия ден да встъпя в длъжност. Съответно имах да осигурявам едно занятие“, каза тя.
Задачата на д-р Хаджиянева и нейните колеги е да окажат първа помощ при инцидент или нараняване по време на ученията.
„Най-честите травми, които се получават, са при самото презимяване на парашутистите. По-специфично – травми на долни крайници, изкълчване. Може да се стигне и до фрактури, но затова сме ние тук – да можем да осигурим животоспасяваща техника и съответно да поддържаме състоянието на пострадалия до евакуацията му до военна болница“, обясни Хаджиянева.
По време на това учение е получена информация за пострадал при приземяване парашутист. На място медиците установяват, че той няма сериозни наранявания.
И докато на полигона тече учение, отново се връщаме в София, за да се срещнем с вдъхновителите на младото поколение военни лекари. Сред тях е майор доктор Людмил Караканов, специалист по инфекциозни болести във ВМА. Участва в пет мисии. 4 от тях – в Мали, а последната – петата – в Афганистан, от която се връща през 2020 г.
„В първата ми мисия, когато работехме много и с местното население, с местната армия, в края на 2013 г. мисля, че беше точно преди коледните празници, еуфория имаше, подготовка за коледните празници и в медицинския пункт дойде един колега, който води колега от малийската армия и каза: „Докторе, това момче един ден има температура, после няма, после пак има и не знаем какво да го правим.“ На нас веднага ни светна лампичката, че по този начин протича маларията. Тогава с колегите, с които бяхме от нашите си лекарства събрахме достатъчно, за да му направим една хубава терапия. Започнахме, момчето се излекува и ни беше много благодарно. Още сме приятели даже във Фейсбук. Исмаил се казва…. Мисията в Афганистан пък започна пак така интересно. Както ми каза началникът: „Ти, където отидеш, си носиш работата със себе си!“ Каза, че за 20 години не е имало инфекциозно заболяване в базата, две седмици, след като ние дойдохме, имаше случай на варицела“, казва Караканов.
Той и колегите му веднага разпознават симптомите. Взима се решение пациентът да бъде откаран в американската болница на терен. Оказва се, че лекарите в нея за пръв път виждат случай на варицела.
Така, до края на мисията, от лекар в медицински пункт, д-р Караканов продължава работата си в американската болница – признание за българския лекар.
Вижте още във видеото.