Уроци от Македония: Всичко, случило се на македонска територия, е македонско
Не признавате нито езика... нищо не признавате при нас. А ние съществуваме! Това е достатъчно, заявява проф. Снежана Веновска – Антевска, автор на повечето книги, от които се учи македонски език
  • Последни
  • Най-четени

Коментари: 0
  • 0
    2

Подобни патриотични спектакли не са резултат от художествена самодейност. Децата от училище „Любен Лапе“ в Скопие също пресъздават т.нар „Фаланга на Александър“, просто защото това е националната доктрина на Македония, залегнала и в учебните програми.

„Той (Александър Македонски, бел. ред.) принадлежи на Македония. Вижте, всичко, което се е случило в историята на тази територия, македонската територия, принадлежи на нас – обяснява историкът проф. Тодор Чепреганов. – Без значение, дали това е било във времето на Античността, дали е било в Средновековието, дали е било турско, византийско, след войните – всичко това спада към македонската история“.

Уроци от Македония: Как малки редакции подменят националността на героите на Димитър ТалевСобственичката на родната къща на обичания писател от години предлага на София да я купи. Напразно...

Днес Македония сякаш е напът да напише нова страница. И въпреки че до последно текстът му беше неизвестен, бъдещият договор за добросъседство с България беше посрещнат на нож край Вардар.

„Реакцията не може да не бъде очаквана, защото (с този договор) не се признава македонското малцинство в България. Не се признава македонският език, не се признава македонската нация, македонската култура... значи, нищо не се е променило – казва проф. Чепреганов. – България не признава, но в България, в Пиринска Македония, съществува македонско малцинство! Което също така ходи на паметника на Гоце Делчев и полага венец. Всички онези македонци, от Пиринска Македония, са страдали заради идеята, че са македонци. Било им е забранено да се нарекат македонци. Щом се наричаш македонец, търпиш последици. И това е факт! В Пиринска Македония имате преброяване през ’50-те години, когато се декларират голям брой македонци“.

Македония – последният проект на Коминтерна (Епизод 1, 1 част)Автор: Иван Георгиев, оператор: Борис Пинтев

За това преброяване през 1946 г. ви разказвахме и в „bTV Документите“. Показахме и решенията, с които не друг, а Българската комунистическа партия се опитва насилствено да създаде македонско малцинство в Югозападна България.

Македония – последният проект на Коминтерна (Епизод 1, 2 част)Автор: Иван Георгиев, оператор: Борис Пинтев

Днес край Вардар хората нямат съмнения какви са.

„Аз съм македонец. Имам македонско съзнание. Всичко, което правя, го правя за Македония. В моята памет, колективната ми памет, няма нищо друго, освен това македонско съзнание“, декларира Чепреганов.

Македония – последният проект на Коминтерна (Епизод 2, 2 част)Автор: Иван Георгиев, оператор: Борис Пинтев

„Много ни наранихте. Не признавате нито езика, не признавате нито… нищо не признавате при нас. А ние съществуваме! Това е достатъчно“, заявява проф. Снежана Веновска – Антевска от Института за македонския език „Кръсте Мисирков“.

Тя е един от най-значимите изследователи на македонския език в Скопие – съавтор е на съвременния правопис на македонския език, на тълковния и речника на македонските глаголи, и на практика – на повечето книги, от които се учат всички в Македония.

„Целият XVIII век е изпълнен с автори, които последователно пишат на македонски език, на македонски диалекти. И в XIX век имаме последователна поява на автори, започвайки от Кирил Пейчинович, Йоаким Кърчовски, Джино, братята Миладинови, за да стигнем до, да речем, Партений Зографски – една много ключова личност, за да стигнем до Кръсте Мисирков, който по някакъв начин ще го затвори XIX век и ще отвори една нова книга за македонските работи“, посочва Веновска – Антевска.

Уроци от Македония
Снимка: bTV

У нас всички цитирани личности, без изключение, са смятани за видни български духовници, неизменна част от българското езиково наследство.

Уроци от Македония
Снимка: bTV

Братя Миладинови, например, публикуват през 1861 г. в Загреб сборника си „Български народни песни“. В Македония той е публикуван като само „Зборникот“ или просто „Зборник“.

Уроци от Македония
Снимка: bTV

„В сборника на братя Миладинови някъде малко над 30 песни са български. И това може да се види според езика. Другите песни са македонски“, твърди обаче Веновска – Антевска.

Уроци от Македония: Македонец ли е Никола Вапцаров?Той е един от т.нар. от македонската наука „двудомни писатели”

Каква песен ще запеят в Скопие след договора, ще покаже бъдещето. За всички е ясно обаче, че е време напрежението да остане в историята.  

„Това не трябва да се пренася на следващите поколения. Този товар веднъж завинаги трябва да се махне“, посочва Веновска – Антевска.

Вижте повече във видеото:

Договорът, макар и все още неподписан, беше посрещнат на нож, без да се знае какво е неговото съдържание, посочи Иван Георгиев в предаването „120 минути“ по bTV. Говориха се какви ли не неща, включително, че България може да предяви дори териториални претенции към Македония и пр., добави той.

Реакцията не може да бъде неочаквана, при положение, че в последните над 10 години антибългаризмът беше превърнат в основен стълб на външната и вътрешната политика, коментира Георгиев.

От текста на договора става ясно, че Македония се отказва от своите претенции за македонско малцинство в България, което е една от точките, с която много хора там не са съгласни. Формулировката „общата ни история“ пък несъмнено ще създаде проблем, посочи той.

Проблемът, според Георгиев, обаче е по-скоро в политическата нагласа на посочването на външни врагове, използвана умело от Никола Груевски в последните няколко изборни цикъла. Той се обявяваше за спасител на нацията не само по отношение на България, но и по отношение на гърците, сърбите, Косово, Албания и пр.

Мисля, че хората до голяма степен разбират, че трябва да се сложи край на тази международна изолация на Македония. Защото така пътят към ЕС, НАТО, към каквото и да е бизнес бъдеще, е невъзможен. Мисля, че до голяма степен младите хора си дават сметка, че това повече не може да продължава и една голяма част от македонското общество е готово на някакъв вид стъпки в тази посока, дори да преглътне собственото си его само и само Македония да получи някакво бъдеше в европейските институции, каза Георгиев.

Вижте целия разговор във видеото:

  • 0
    2
Още по темата
0 Коментара
  • Най-старите отгоре
  • Най-новите отгоре