В продължение на години отрядите от млади жени призовкари в Израел имат само една задача. Тя се състои в това да седят с часове в наблюдателните бази и да търсят признаци за нещо подозрително на границата. 

В месеците, предшестващи атаките на „Хамас“ от 7 октомври, те наистина започнаха да виждат подозрителни неща: тренировъчни набези, имитация на вземане на заложници и странно поведение на фермерите от другата страна на оградата.

Ноа казва, че са предавали информация за видяното на разузнаването и на по-високопоставени офицери, но са били безсилни да направят нещо повече. "Ние бяхме просто очите", казва тя.

На някои от тези жени им е било ясно, че „Хамас“ планира нещо голямо - че по думите на Ноа има „балон, който ще се спука“.

Би Би Си разговаря с тези млади жени за ескалацията на подозрителната дейност, която са наблюдавали, за докладите, които са подали, и за липсата на реакция от страна на висшите офицери от Израелските сили за отбрана (IDF).

Жените показват и съобщения в WhatsApp, които са изпратили в месеците преди 7 октомври и в които говорят за инциденти на границата.

Те не са единствените, които алармират, и със събирането на повече свидетелства се засилва гневът срещу израелската държава и въпросите относно нейната реакция.

Би Би Си разговаря и с опечалените семейства, които вече са загубили дъщерите си, както и с експерти, които смятат, че реакцията на Израелските отбранителни сили (ЦАХАЛ) спрямо тези жени е част от по-широк провал на разузнаването.

От ЦАХАЛ заявиха, че „в момента са съсредоточени върху елиминирането на заплахата от терористичната организация „Хамас“ и отказаха да отговорят на въпросите на британската медия. 

„Проблемът е, че те (военните) не са свързали събитията. Ако го бяха направили, щяха да разберат, че „Хамас“ подготвя нещо безпрецедентно“, казва пред Би Би Си бивш командир в едно от граничните подразделения.

Шай Ашрам е на 19 години и е една от жените на служба на 7 октомври. В разговор със семейството си, в който се чуват изстрели на заден план, тя казва, че в базата има „терористи и че ще има наистина голямо събитие“.

Тя е една от повече от дузина убити войници от системата за наблюдение. Други са взети за заложници.

Докато „Хамас“ напада, жените в база на около километър от границата с Газа, започват да се сбогуват помежду си в общата си група в WhatsApp.

Ноа, която не е била на служба и е чела съобщенията от вкъщи, си спомня, че си е помислила: „Това е краят“.

Нападението, от което отдавна се страхуват, сега наистина се случва.

Първите, до които достигат терористите на „Хамас“

Поради местоположението на базите си жените от военно подразделение са сред първите израелци, до които „Хамас“ достига, след като е нахлул от Газа.

Жените седят в стаи, разположени близо до границата, и всеки ден с часове гледат кадрите от видеонаблюдението, заснети от камерите по протежение на високотехнологичната ограда, и балоните, които се носят над Газа.

Няколко устройства са разположени до оградата на Газа, а други - на различни позиции по границите на Израел. Всички те са съставени от млади жени на възраст от края на тийнейджърството до началото на 20-те години. Те не носят оръжие.

В свободното си време младите жени учат танци, готвят заедно и гледат телевизия. За много от тях времето, прекарано в армията, е първият път, когато живеят далеч от семействата си, и описват, че са създали сестрински връзки.

„Нашата работа е да защитаваме всички жители. Работата ни е много трудна - седиш на смяна и не ти е позволено да примижаваш или да движиш очите си дори малко. Винаги трябва да си съсредоточен“, разказва Ноа.

В статия, публикувана от ЦАХАЛ в края на септември, жените от специалното поделение са посочени редом с елитните разузнавателни части на Израел като тези, които „знаят всичко за врага“.

Когато те забележат нещо подозрително, го записват при своя командир и в компютърна система, за да бъде оценено от по-висшестоящи служители.

Пенсионираният генерал-майор от ЦАХАЛ Ейтан Дангот казва, че тези млади жени играят важна роля в „натискането на бутона, който казва, че нещо не е наред“, и че опасенията, които те повдигат пред командира, трябва да бъдат предадени нагоре по веригата, „за да се създаде пълната разузнавателна картина“.

Той казва, че наблюдателите предоставят ключови „парчета от пъзела“ за разбирането на всякакви заплахи.

В месеците, предшестващи нападенията на „Хамас“, висши израелски служители правят публични изявления, в които предполагат, че заплахата от страна на групировката е овладяна.

По границата имаше много признаци, че нещо не е наред. Наблюдателите описват редица инциденти, които са видели в реално време в месеците преди 7 октомври, което кара някои от тях да имат опасения, че предстои нападение.

„Виждахме ги да тренират всеки ден, как ще изглежда нападението. Те дори имаха макет на танк, на който тренираха превземане. Имаха и макет на оръжия на оградата и също така показваха как ще я взривят и координираха как да превземат силите, да убиват и отвличат“, обясни Ноа.

Иден Хадар, друг наблюдател от базата, си спомня, че в началото на службата ѝ бойците на „Хамас“ са правили предимно фитнес тренировки в секцията, която тя наблюдава. Но в месеците преди да напусне армията през август, тя забелязва преминаване към „истинско военно обучение“.

Знаците - тренировките се увеличават

Продължи да четеш