В помощ на „Бригада нов дом“ се включиха доброволци от Националната асоциация на доброволците в България. Те помогнаха с разчистването на дома на Валя и Дейвид, но работата им в повечето случаи е свързана с реакция при бедствия и аварии. 

„Това поприще е малко по-различно от нашия замисъл, въпреки че до голяма степен след бедствия изпълняваме и физическа работа като разчистване и помагаме на пострадалото население. Чисто физически работата не ни плаши“, казва д-р Ясен Цветков, председател на Националната асоциация на доброволците в България.

Вече 10 години асоциацията обединява повече от 3 хиляди доброволци от цялата страна. Те се включват в мисии, като пожарът на Бистришко бранище, наводненията в района на Карлово преди 2 години и наводненията в Царево.

„Спомням си много отчетливо първата сутрин, когато се случиха наводненията в Карловско. Когато пристигнахме първите доброволци на място усетихме една призрачна тишина и едно усещане за безнадеждност в местното население. Възрастни хора, баби и дядовци, които гледаха с отчаяние. Ние бяхме почти безсилни защото пристигнахме с подръчни средства и материали, но започнахме някаква организация. Най-важното, което успяхме да внесем там, беше надеждата, че някой е дошъл доброволно да им помогне“, казва още д-р Ясен Цветков.

Снимка: bTV

52 доброволци се включват и в издирването и спасяването на пострадали при разрушителното земетресение в Турция. Там те спасяват 31 човешки живота.

„Истината е че ние като доброволци малко или много се готвим за такива моменти би трябвало да сме подготвени физически и психически и материално за такива ситуации. Истината е, че когато стигнеш на терен, никой не може да получи такава предварителна подготовка като реалния житейски опит, който се получава там. Неописуема трагедия, много смърт. Разрушени домове, разрушени съдби, за съжаление това е нещо, което съдбата го поднася. Но това което зависи от нас е да сме готови да се притечем на помощ“, казва още д-р Цветков.

Доброволците се подлагат на постоянни обучения За да са подготвени по всяко време за извънредни ситуации.

„В момента подготвяме да направим една шлангова линия от главен и малък шланг. Главният се закача за пожарната, откъдето идва водата, и чрез този разклонител се сключва със следващия шланг“, казва един от доброволците, Тодор Грозданов.

За да застанат рамо до рамо с пожарникарите е необходимо да преминат през специално обучение от 80 учебни часа.

Снимка: bTV

„Доброволците се подготвят по утвърдена програма, съобразена със структурата на пожарната от специални лектори, със специален хорариум от часове, които трябва да бъдат преминати. Чак тогава един човек може да се нарече доброволец, че е готов да реагира при бедствия. Да бъде облечен със съответните защитни облекла. На практика разлика между доброволците и пожарникарите на терен не би трябвало да има. Затова тези хора се готвят по програмите на пожарникарите“, обяснява д-р Ясен Цветков.

Националната асоциация на доброволците в България правят и обучения за граждани, деца и ученици.

„Другите обучения, които правим за широката общественост, дават базови умения, базови знания за хора, които би могло да им се наложи да реагират в ежедневния живот, на работното място, вкъщи и на улицата“, разказва д-р Цветков.

„Това че ние влизаме в огъня, влизаме в разрушени градове, не означава че всеки един доброволец трябва да го прави. Има и други дейности с които човек може да помогне с организиране“, казва доброволецът Мартин Георгиев.

Всеки може да стане доброволец и да помага на изпадналите в беда. Това е достатъчна мотивация, освен голямото сърце.