Решението за приемане на България и Румъния в шенгенското пространство по въздушни и морски граници официално влезе в сила.

Снимка: Reuters

Така проверките на лица на вътрешните въздушни и морски граници за България и Румъния се премахват. Започват да се прилагат разпоредбите на достиженията на правото от Шенген за България и за Румъния както помежду им, така и в отношенията им с останалите държави в шенгенското пространство.

„Съветът ще се стреми да вземе решение за премахване на проверките на лица на вътрешните сухопътни граници”, се посочва още в решението от 30 декември 2023 г. Това трябва да се случи с единодушие.

„Всички полети, които са за държави от Шенген, се превръщат за нас във вътрешни полети. Няма да има граничен контрол на тях. Остават проверките за авиационна сигурност. Влизайки в зоната на летището, ще бъде проверяван багажът за забранени предмети, вещи и взривни вещества“, обясни в предаването „Тази събота и неделя“ директорът на Главна дирекция „Гранична полиция“ Антон Златанов.

„Това не означава, че не трябва да се носи паспорт и лични карти. Документът за самоличност трябва да върви заедно със самолетния билет. Проверява се най-малко на две места, за да се установи дали билетът и личните документи съответстват“, подчерта той.

„Там, където няма да се извършва задължителен граничен контрол, преминаваме към компенсиращи мерки – по анализ на риска, рискови профили, лица с рисково поведение. Всяка седмица тези профили се обновяват. Дава се информация преди смяната. Има рискови профили, които са по-дългосрочни. Това лица с фалшива самоличност или са облечени прекалено дебело за лятно време, или възрастни с дете, което се дърпа от тях, или хора със странно поведение, хора, които се оглеждат и оставят багажа си на определени места“, уточни директорът на „Гранична полиция“.

Снимка: Reuters

„Ако вземем корабче от Русе и отидем до Виена, това ще бъде преминаване на сухопътна граница. Приемането на България по вода в Шенген засяга само морските граници“, уточни в „Тази сутрин“ Ивайло Калфин, бивш министър на външните работи и настоящ изпълнителен директор на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд.

След 31 март ще настъпят промени и по отношение на пасажерските и търговски кораби, пристигащи у нас. Пасажерите на кораби, които пристигат от шенгенска страна няма подлежат на гранична проверка. Корабите от трети страни ще трябва да акостират на пасажерските терминали по българското Черноморско крайбрежие, които се намират в Бургас, Варна и Несебър.

„Ами, като излизахме – малко по-бързо излязохме, беше приятно като излизане. Ама, че влизаме във Шенген – нищо. Ние си купихме гробища там, да му мислят по-младите“, казва пристигаща жена.

„Нямаше бавене по проверките, това беше по-лесното“, отчита и мъж, който пристига на летището в София.

„Винаги пътувам през България, защото е по-евтино от Сърбия. В София е по-добре от Сърбия“, коментира и чужд гражданин.

До средата на март тази година почти половин милион пътници са преминали през двата терминала на летището в София, заяви преди дни главният изпълнителен директор Хесус Кабайеро. В сравнение с миналата година това е от 3 до 4 процента повече. 35% от пътниците не са от страни в Шенген, а 65% - от страни в Шенген.

На аерогарата в Бургас – едно от двете големи черноморски летища, вече очакват първите туристи у нас след присъединяването ни към шенгенското пространство по въздух.

„Честит ни Шенген – това е исторически ден за България. Летище Бургас е готово за експлоатация в новите условия. В момента вече тече проверката на пътниците и багажите за полет към страна в шенгенското пространство. А малко по-късно – в 10:20 часа, очакваме в Бургас да кацне полет от Краков – град, който отново е в шенгенското пространство“, обяснява Георги Чипилски, директор на Летище Бургас.

Първите пътници ще бъдат посрещнати на летището в Бургас с атрактивен воден салют и малки подаръчета. Когато туристите от Краков слязат от самолета, те директно излизат от летището, без никакви проверки. За пристигащите процедурите са изключително улеснени, категорични са от аеропорта.

Междувременно на Летище София също имаше организирано тържество по влизането ни в Шенген по въздух. На него присъства премиерът в оставка Николай Денков, както и вицепремиерът и външен министър в оставка Мария Габриел.

Снимка: bTV

„След първата стъпка е логично да бъде направена и следващата. Това решение ще зависи от две неща. Едното е свързано с това, как се развива политическата ситуация в България, а второто – да не вземат властта като превес някакви крайно десни и антиевропейски партии в Европа“, коментира акад. Николай Денков.

Срокове за присъединяването ни по суша все още няма, но вътрешният министър в оставка Калин Стоянов е оптимист, че скоро ще отпаднат и проверките по сухопътните ни граници.

„Това е историческа дата за България. Нека не забравяме, че само преди няколко месеца страната ни бе тотално блокирана за всякакви преговори за евентуални присъединяване към шенгенското пространство. Горд съм, че под мое ръководство Министерството на вътрешните работи успя да постигне резултатите, необходими за влизането ни в Шенген“, подчерта още Калин Стоянов.

Той коментира, че реално изключително високата оценка на експертите от 14 държави, която получихме при извършената в края на миналата година проверка по линия на Шенген, отвори пътя на преговорите и най-много допринесе за приемането ни в това свободно пространство за придвижване.

Снимка: Reuters

Министър Калин Стоянов благодари специално на всички служителите на МВР, които и в този момент са на границата и охраняват както нашата, така и външната граница за ЕС. „Те имат най-голям принос за това България да бъде приета в Шенген“, отбеляза вътрешният министър в оставка.

На фона на общата еуфория по приемането ни в шенгенското пространство по въздух и вода от Съюза на международните превозвачи напомниха, че бизнесът ни генерира загуби всеки ден от ограниченията по суша. На общо събрание в Пловдив членовете на сдружението призоваха за пълноправно ни приемане в Шенген.

По данни на превозвачите 95% от стокообмена на България минава през сухопътните граници и е наложително България да се присъедини към свободното пространство за придвижване и по суша.

„По наши сметки всеки един автомобил, който изчаква един час на границата струва 10 евро на превозвачи извън всички останали разходи, т.е. на ден ако трябва да чака по границите на България, превозвачът губи 250 евро. Също така това води до увеличаване на транспортните разходи, които пък пряко влияят върху цената на всички стоки, които потребява българина“, обясни Йордан Арабаджиев, изпълнител директор на Съюза на международните превозвачи.

Заедно с нас в шенгенската зона по въздух и вода влезе и Румъния. Още снощи имаше пътници, които се възползваха от отпадането на проверките по летищата.

Първият т.нар. шенгенски полет, който кацна в Букурещ, се оказа от Австрия – държавата, от която зависи пълноправното членство на София и Букурещ в свободната за движение зона.

Премиерът на Румъния отчете като успех частичното присъединяване.

По темата работиха Станчо Станчев, Елеонора Дъбова, Христиания Червенкова и Леда Цветкова.

Продължи да четеш