Моуриньо винаги е приковавал огромно внимание върху себе си. Той си навлече омразата на феновете на Манчестър Юнайтед в момента, в който пое към тунела на „Олд Трафорд", веднага след 1/8-финала реванш за Шампионската лига между „червените дяволи" и тогавашният му клуб Порто. Носителят на Купата на УЕФА и бъдещ шампион на Европа тъкмо бе отстранил английския колос след щастлив гол на Кощиня в 90-ата минута. Миг преди да се скрие от погледа на фенове и камери Жозе гордо вдигна два средни пръста към най-многобройната публика на Острова. Тогава всичко стана кристално ясно. Наглият португалец рано или късно щеше да се върне в родината на най-великата игра на бял кон. Това стана само няколко месеца по-късно, когато амбициозният милиардер Роман Абрамович го прибра в своята играчка Челси.
С идването на Моуриньо започна и издигането на клуба от „Стамфорд Бридж". Дотогава „сините" имаха само една титла в Англия. „Специалния" взе две поредни. Докара тима си и до 2 полуфинала в Шампионската лига. И двата злощастно загубени от Ливърпул. През цялото това време на успехи, които феновете от Лондон не са и сънували, в работата на Моуриньо се пречеха мнозина. Най-явно това правеше собственикът на клуба Роман Абрамович, който купуваше и продаваше играчи без одобрението на този, който по-късно трябваше да работи с тях. По тази схема на „Стамфорд Бридж" в началото на миналия сезон пристигнаха Андрий Шевченко и Михаел Балак. Руският олигарх искаше на всяка цена да гледа скъпите си „диаманти" на терена, а те не се справяха със задачите си. Моуриньо имаше по-добри решения за техните позиции. Това доведе до изнервяне по оста собственик - треньор, което постепенно доведе и до отслабване на позициите на Челси, който в крайна сметка загуби битката за титлата през сезон 2006/2007.
Очевдино беше, че нещата започват да излизат извън контрол. Новият сезон започна с нехарактерното за епохата „Абрамович" само едно сериозно попълнение - Флоран Малуда, въпреки че Моуриньо непрекъснато молеше да му бъдат осигурени няколко нови футболиста, а други да бъдат освободени. Сезонът започна, но след 2-3 добри мача Челси започна да издиша и в крайна сметка се стигна до момента, в който „сините" стигнаха само до 1:1 с норвежците от Розенборг и то на свой терен. След този мач собственикът на лондончани реши, че играчката му не изглежда по начин, който да й позволи да стигне до европейския връх, въпреки че за това е повече от рано да се прогнозира. В този момент бившият губернатор на Чукотка взе най-погрешното си решение - да освободи най-големия си коз, своя мениджър Жозе Моуриньо. Естествено португалецът веднага е научил за решението на шефа си и избърза сам да си тръгне, защото това, което е най-силно в него е чувството му на гордост. Тази гордост, с която новоизлюпеният английски колос печелеше наред.
Какво ще стане с Моуриньо и Челси от тук насетне?
Съдбата на Моуриньо: Един от тримата най-добри треньори в момента Моуриньо, накратко Жозе, ще си намери нова работа в момента, в който пожелае. Най-вероятно е той да поеме към красивата Италия, където местният шампион Интер има леки колебания, а неговият собственик Масимо Морати отдавна е хвърлил око на португалския спец. За петролния магнат има един малък проблем - той много харесва и сегашния си избранник Роберто Манчини, но вероятно при още един провал на мултимилионната селекция в мач като този срещу Фенербахче, чувствата ще охладнеят. Ако не Интер - Барселона. Та кой не иска Моуриньо? Нищо чудно след няколко десетки години, когато сър Алекс реши да се пенсионира и от Юнайтед да поканат „Голямата уста", която не веднъж ги е хулила. Вариантът Тотнъм на този момент е малко вероятен, защото самият Жозе заяви, че сега няма да поема клуб от Англия (вероятно има такава клауза в договора му с Челси). Отборът, който назначи „Сециалния" мигновенно ще се превърне в машина за победи. Към него ще бъде привлечен и голям медиен интерес, което ще донесе някой друг милион в касата. Накратко, Жозе, чакат те много нови успехи и върхове. Ти знаеше правилния метод на работа, който си научил от име като Боби Робсън и го прилагаше успешно. Имаше и желание да даваш всичко от себе си във всеки един момент. Тези, които те изгониха, мислейки, че е за тяхно добро тепърва ще страдат. Така се случва обаче навсякъде в живота. Често ръководителят не вижда, кои са наистина ценните за проекта му хора. Тези, които са готови да дадат всчико от себе си, а искат просто да им бъдат осигурени подходящите условия за това. Очевдино е, Жозе, Челси не те заслужава.
Съдбата на Челси: Веднага, след като „сините" се разделиха с гениален тактик и психолог като Жозе Моуриньо, те назначиха за негов заместник напълно безизвестния „специалист" Аврам Грант. Висш сановник в йерархията на „Стамфорд Бридж" и очевидно човек много по-близък до Роман Абрамович по линия на бизнеса, отколкото на футбола. Всичко това се случва броени дни преди супердербито във Висшата лига между Челси и Манчестър Юнайтед. Огромна глупост, въпреки че казват, че новият мениджър винаги тръгвал с победа. Жозе обаче нямаше загуба от „червените дяволи". Верните на Моуриньо Дидие Дрогба, Джон Тери и Франк Лампард очевидно са психологически смазани от новината за напускането му. Вече тръгнаха и слуховете, че те са готови да го последват. Грант пък заяви, че няма да слуша никого и сам ще взима решенията си. Малко по схемата „гузен, негонен бяга", бившият селекционер на израелските „колоси" Макаби и Апоел се издаде, че ще бъде истинска марионетка. Истината е, че Челси можеше да „спаси кожата" единствено, ако мигновенно бе намерил за най-важния пост в отбора характер, подобен на този на Моуриньо. Свободни такива не се срещат на всяко кръстовище, но Фабио Капело щеше да е добро решение. Абрамович явно е решил да превърне „сините" в „семейна фирма" и се обгражда със свои хора. Така, подобно на Римската империя, Челси ще рухне под натиска на вътрешни раздори. Напускането на Моуриньо ще размести пластовете и мнозина чиновници ще рипнат за повече власт в „синята империя", използвайки връзките си с Грант.
След така описаната катастрофална картинка изниква въпросът, пука ли му на Абрамович, какво става в Челси? Отказа ли се той от мечтите за европейски титли? За съжаление на вече не малкото фенове на клуба навсякъде по света, най-вероятният отговор е „ДА". Иначе няма логика. Да махнеш идеалния треньор и организатор и да искаш да имаш най-силния клуб в света. А Челси постепенно започва да се превръща в отбор, който компенсира липсата на сериозни успехи в миналото и с право можеше да се нарече „колос". С мениджъра Грант, „сините" вече не са гранд. Постепенно Абрамович ще започна да свива бюджета, докато се стигне до момента, в който руснакът ще реши да продаде клуба. Тогава „сините" ще се върнат на позициите, отпреди идването на Жозе - боричкане за 4-то, 5-то място и спорядъчни учстия в Шампионската лига.
Противно на привидната логика, това ще окаже негативен ефект и върху другите „3 Големи" в Премиършип. Ако Челси катастрофира конкуренцията ще спадне. Футболът, който игра Манчестър Юнайтед миналата година се дължеше на тригодишния труд да бъде настигнат тима от Лондон. Стигна се до там, че за титла в Англия вече са необходими около 90 точки, а преди Жозе се случваше достатъчни да бъдат и 70. С около година закъснение след Манчестър Юнайтед по правилния път поеха и Ливърпул и Арсенал. Вижда се, че и те вече жънат успехи. Живнаха и отбори като Тотнъм, Манчестър Сити, Евертън, а и всички останали. Премиършип стана най-силното първенство в света. Искрата за това донесе Абрамович, но катализатора беше изграденият от Моуриньо отбор. Сега конкуренцията за титлата ще остане ожесточена, но в борбата ще са замесени старите познайници, истинските грандове.
